Начало / Критика / Българският език капитулира

Българският език капитулира

Юри МИХАЛКОВ

Куп чуждици вече са колонизирали говора на най-младите българи – хейтър, лузър, френд, ивент, куул, фешън, фийлинг, ърбан, мууд, експириънс, апойнтвам, геймър. Все думи, които имат точни български заместители. Българските политици се перчат с „иновация“, изхвърляйки на боклука новаторство, откривателство или нововъведение. Кичат се с „инициирам“ (колко неестествено стои на говора ни с толкова много „и“-та), зарязвайки започвам, предприемам, подхващам, подемам. „Доминацията“ прогонва надмощието, превъзходството, предимството, преимуществото – цял букет от наши си думи. „Дискусията“ (също и „дебатът“, „диалогът“) изместиха обсъждането, разискването, разглеждането, умуването, беседването или пък споренето. В публичното пространство разнообразяването направо е дискриминирано от „диверсификацията“, получателят е наритан от „бенефициента“, а участъкът е почти заличен от „лота“. Искаме политиката да стане „креативна“ вместо съзидателна, идейна, изобретателна. Езикът ни направо ще се потроши от това омбудсман, но ние упорито подминаваме далеч по-удобните пълномощник или упълномощен. Площади или паметници вече не се обновяват, ремонтират или поправят – реновират се. Ние, журналистите, постоянно се пъчим с „ексклузивното“ интервю (не ви ли се препъва езикът от струпването на толкова съгласни), което еди-кой си дал за нашата медия – всъщност интервю, което еди-кой си е дал само за нас. В името на „фена“ спортната журналистика прокуди сочната дума запалянко, разпиля и друг букет от сродни думи като почитател, привърженик, поддръжник или любител. Стига се и комични езикови ситуации. В брошурите за седмичните телевизионни програми може да попаднете на „магазинно предаване“. Това предаване за (от) магазин ли е, или е просто обзорно предаване?

В нашия език става нещо като „смяна на пола“ под влияние на английския, в който съществителните вървят в мъжки род. Отказваме се от характерния за езика ни женски род и изобщо от родови имена и я караме на т. нар. маскулинизация. Така се получават следните езикови буламачи: „Руски милиционер стана „Мис Вселена“ (заглавие във всекидневник), „Тя е най-ловкият лъв, който съм виждала“ (популярно тв предаване за животни), „Терешкова още е приятел с българските космонавти“, а в друго тв предаване за една стюардеса се казва, че „Тя е опитен ветеран“. В един сайт пък Рада Москова е представена като „известна киносценаристка, драматург и писател“ – това не е ли вече езиков хермафродизъм? В турския език също няма род, но пет века ние не сменихме „пола на езика си“. А сега сме го направили за има-няма четвърт век.

Известната ни езиковедка Емилия Пернишка от Института за български език към БАН вече мрачно пророкува, че до 50 години днешният български език ще се стопи напълно, а в ежедневната си реч ще използваме само англосаксонски думи.

Погубването на българския език върви от две противоположни посоки, които в крайна сметка се пресичат в една точка – всевластието на чуждицата. От една страна, ние имаме благоденствие, благосъстояние, разцвет, процъфтяване, преуспяване, подем, но цялото това езиково имане безхаберно го пропиляваме и се накичваме с една, но чужда дума – просперитет. Това не е ли езиково самоубийство?

В кметството на голямо българско село висеше обява „Актуална информация“ на Бюрото по труда. Това всъщност са чуждици. Думата „актуален“ има поне 8 чисто български синоними. При „информация“ те са по-малко, но ги има – три. Предложих на по-млада моя близка някои от тях: „Нови съобщения“ или „Последни сведения“. „Ъъм“, сопна се тя, сякаш вижда нещо извехтяло. Така би реагирала цяла България под 40-годишна възраст. А каква ли би била реакцията на съчетанието „Насъщни сведения“, което е напълно равностойно на „Актуална информация“? Ще бъде възприето като езикова вкаменелост. Само че това е нагледен пример как унищожаваме собствения си език. И английският език едва ли има вина.

От друга страна, не държим и на остатъците от наши си думи. Ето, сега масово се употребява думата „екип“. Хайде да потърсим българската дума. На акъла ти идва „колектив“, ама е чуждица, после за „персонал“ – също чуждица. Накрая се сещаш за „състав“. Само че тази дума вече не я употребяваме – поне не в този смисъл. Погребали сме българската дума под пластовете от чуждици – или на езиковото ни безхаберие…

Какво трябва да се предприеме, за да съхраним все пак езика си или това, което е останало от него? Трябва ли специален закон срещу чуждиците? А ако не закон, защо не бъде направено друго – нека светилата езиковеди се събират и излъчат специална комисия, която примерно веднъж годишно да публикува проучване (или списък) с българския израз на навлизащите чуждици. Това може да се прави примерно за 24 май. Този списък може да бъде пращан до институции, медии, учебни заведения, културни учреждения, различни организации. Тази комисия може да стане езиков законодател, нищо че нейното проучване (или списък) ще има препоръчителен, а не задължителен характер. Ако обаче я приемем за най-авторитетния фактор по въпроса и се вслушаме в препоръките й, езикът ни ще се попрочисти за има-няма 5-6 години. Само че за това се изискват съгласие и национално усилие.

––––-
Юри Михалков работи във вестник „Сега“. Текстът е публикуван на segabg.com

(със съкращение)

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

118774598_5002640429762080_4006790840618526013_n

Петима руски автори за почитателите на Елена Феранте

Книгите им ще ви харесат, ако обичате стила на загадъчната италианка Ако неаполитанската тетралогия на …

4 Коментари

  1. ДА – РАЗБИРА СЕ – АКО ПИШЕШ НА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ ПО БЛОГОВЕТЕ – ЧЕСТО ТЕ РУГАЯТ – ЧЕ ПИШЕШ НЕЯСНО И НЕПРОЗРАЧНО. В ТОЗИ СМИСЪЛ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ВУЗОВЕ – НЕ КАТО ЗАЧЬОТ – А КАТО ИЗПИТ – Е БЕЗКРАЙНО НЕОБХОДИМО И НАЛОЖИТЕЛНО. ВСЪЩНОСТ ОБЕЗКОСТЯВМАНЕТО НА ЕДНА НАЦИЯ ЗАПОЧВА ИМЕННО ЧРЕЗ „ПОДОБРЕНИЯТА“ В НЕЙНАТА ЕЗИКОВА СТРУКТУРА – КОЕТО ДОРИ ПООТМИНАЛАТА РУСИЗАЦИЯ НЕ СИ ПОЗВОЛИ.
    НЕКА ДА ДОПЪЛНЯ. БЕЗБРОЙ АКАДЕМИИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АНГЛИЙСКИ – НА ПЪТ И ПОД ПЪТ – И НИТО ЕДНА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ – В ЧАСТНОСТ – БЪЛГАРСКИ. НЯКОЙ МИСЛЯТ – НЯМА ДА ИМА ЖЕЛАЕЩИ!?! ЕДВА ЛИ . . .

  2. Едно време в казармата се смеехме и възмущавахме на много тъпи русизми, с които беше пълна военната реч. А как пък много от военните се захласваха по руската реч …
    Сега се чудя на ума на младите и не само техния. Като почнат да си ги смучат от пръстите, да ги засукват и променят, едни думи уж английски, ама в същото време пък побългарени. Да се смееш ли, да плачеш ли ? Мисля, че идва от лошо познаване на българския език, слабо образование, много слаба „езикова и културна имунна система“.
    Да не говорим за членуване. Журналисти, поети, писатели, да не говорим за останалите. „Днес посетих нашият град“ ….
    Вече много, ама много често не разбирам като ми говорят и ги прекъсвам за ми пояснят какво искат да кажат.

  3. Иван Хаджиев

    ТУРЦИЗМИТЕ ЗАМЪРСЯВАТ ЕЗИКА НИ!

    Огнян Стамболиев
    „Език свещен
    на нашите деди…“
    Иван Вазов
    – Здрасти, комшу! Как е хавата? Върви ли ти алъш-вериша? Днеска май аз ще ти направя сефтето.
    – Бива. Станах рано и още сабахлаим дигнах кепенците на дюкяна…
    – Ашколсуун! Машаала! Ти, адаш, май учи за друго, знам, че имаш китап за даскал, а пък яс к,ъв мерак завъртя тоз алъш- вериш!… Браво, адаш!
    Не, уважаеми читатели, това не е откъс от някоя битова повест на Любен Каравелов или Илия Блъсков от турско време. Това е най-обикновен разговор между двама съседи от един съвременен български град, в който има университет и дори опера и музикален фестивал на световно равнище. Разговор от ХХI век, 130 години след Освобождението на България от турско робство. Разговор между двама, все пак, образовани българи, наследници на една от най-древните култури в Европа, дала при това писменост и култура на немалка част от човечеството.
    Да, както виждаме, езикът на днешният българин се промени много, обедня, замърси се, направо изпростя. От една страна – американското влияние с елементарния American English от телевизията, екшъните и долнопробните шлагери , а от друга – за която ми е думата сега: турцизацията. Нашият хубав, звучен славянски, европейски език, този, с който си служим всеки Божи ден, се е замърсил прекалено от турцизмите. И много красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско- арабските им синоними. Защо, например, трябва да казваме: „адаш“, „комшия“, „бабалък“, „серт“, „алъш-вериш“, „на кестерме“, „акран“, „джам“, „мезе“, „акъл“, „сербез“, „софра“, „долап“, „бая“, „теке“, „майтап”, „тапия“, „тескере“, „аскерлък“ и т.н., след като за всяка от тях си имаме своя българска, по-чиста, по- звучна, и по-красива. Преведете си която и да е от тях и ще се убедите сами. Това са думи, които направо зацапват езика ни. Те стърчат удивително грозно и нелепо сред славянските. Много повече от галицизмите и русизмите, които все пак са продукт на една културна европейска среда. Дърпат ни надолу, към Азия, към Ориента, а нали сме се запътили към Европа, където винаги ни е било мястото. Връщат ни към жестокото и варварско турско робство, което някои безродници сега наричат „османско присъствие“! И строят музеи на завоевателя Сюлеман / все едно Израел да издига паметник на Хитлер!/. А и самата Турция вече се гласи да стане център на Балканите и да ни завладее отново икономически и дори културно, там правителството, за разлика от нашето, не съсипва културата… Та не изгубихме ли толкова много през тези тъмни, безпросветни петстотин години? Раните ни от този непрекъснат петвековен геноцид все още не са зараснали и едва ли някога ще се затворят.
    В красивата ни страна все още имаме прекрасни места с… турски имена! Защо да не преименуваме / по-добре късно, отколкото никога! /: Кайлъка, Аязмото, Хисарлъка, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа, Тунджа и много други, които само ги загрозяват с азиатското си звучене? При това, това са имена от робски времена. Грешка е , че държавата ги е оставила с тези имена от робството. Почти всички народни в стара Европа са били под нечие робство /разбира се, не под толкова дивашко, варварско като турското!/. Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването им не са запазвани. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу – Херманщадт, нито Вроцав – Бреслау или Карлови Вари – Карлсбад… Да, тези имена могат и трябва да се променят – да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, нали са изконнна част от България, а не от някаква си бивша турска провинция, за която още бълнуват в Анкара?! Има ли в днешна Турция или Гърция съхранени български топоними/ имена на градове, села, реки, хълмове и местности/? Няма! Дори и сред българските, които и до днес са заграбени от двете ни съседки, няма да срещнете нито едно българско име. В Турция Сан Стефано сега се казва Кючюк Чекмедже, а Одрин – Едирне! Там няма да срещнете и българи. Те са или просто зверски избити/ като онези милион и половина невинни християни, арменски мъже, жени и деца, което нашите „народни натрапници“, пардон!, избраници, начело с др. Зайков /Пирински/ имаха наглостта да отрекат! – за срам на България пред света!/ или са просто прогонени , ограбени или насила преименувани или претопени. А предишното ни, малодушно, продажно протурско правителство дори не пожела да постави въпроса за обезщетението на тракийските българи. Некадърният Премиерът стигна дотам, че приветства турската гвардия в Анкара на турски! !
    И така: турски географски имена, по пет пъти на ден грозния вой на имама от джамията в центъра на европейската ни столица, турска реч по Българската Национална телевизия / време е новините на турски да се премахнат от ефира на БНТ!/, турски сериали по централни телеканали, денонощен поток от чалга и кючеци по телевизия „Планета“ и още десетина подобни, пуснати с благословията на СЕМ!, и дори по Би Ти Ви, незаконни турски „културни“ центрове в български народни читалища / в нарушение на Закона!/ и турски държавни, а всъщност най-долнопробни самодейни театри за маанета и кючеци в Кърджали и Разград, издържани с нашите пари, и безброй турски думи, замърсяващи хубавата и звучна българска реч…
    Не, нашият път, както ни заплаши един „пишман“/ извинете му за смешната и грозна турска дума!/ политик, няма да мине през Босфора!

  4. Мариана

    Моето мнение, че съпротивата срещу чуждиците е безмислена. Езикът не е самоцел – езикът е средство за комуникация. Щом някой ще изрази мислите си най-добре като ползва чуждици, нека го направи. Езикът се развива в съответствие с нуждита на ползващите го, а нуждите в нашето съвремие не се ограничават само в кмуникация между нас самите – комуникацията е глобална и тя налага приобщаването на чуждиците. В нашия език вече трайно са навлезли чуждите влияния, ние дори не можем да ги идентифицираме еднозначно. Още преди четвърт век имаше Речник на чуждите думи с повече от 1000 страници. Това не е някаква съвременна тенденция, а стабилен процес, откакто речта съществува. Също така навлизането на чуждици не е изолирано явление само в нашия език – то е факт във всички езици.
    Ако се приеме, че всички езици са произлезли от един общ праезик и поради историческото разделение по държави и нации се е стигнало до самостоятелно развитие, то в днешно време развитието е към унифициране на езиците. Този процес няма алтернатива – той е исторически обусловен и никой не може да го спре – „необходимото зло“. И ако това е начинът занапред да се разбираме – нека така да бъде. Нека това да е, образно казано, втори шанс да построим Вавилонската кула, строежът на която се провалил, поради факта, че строителите говорели на различни езици и не могли да се разберат момежду си.
    Странното обаче е, че пиша за българския език под граматически неиздържаното заглавие „3 отговори“. Това е много дразнещо.