Начало / Автори / Емилиян Станев: Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва…

Емилиян Станев: Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва…

Днес, 28 февруари, се навършват 107 години от рождението  Никола Станев. За четящите той е известен като Емилиян Станев – авторът на незабравимите „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“  и др.

Роденият във Велико Търново писател  започва да пише преди Девети септември 1944 г. и е сред онези, на които им се налага да оцеляват в грубата и едностранчива идеология на примитивния социалистически реализъм. Романът му „Иван Кондарев” има сходна съдба с тази на „Тютюн” – подложен е на масова критика заради „буржоазни залитания”. Спасява го това, че сюжетът е поставен в епохата на Септемврийското въстание, за разлика от героите на Димитър Димов. Оцеляването на писателското поприще праща Станев в историческата проза за далечното минало. По ирония на съдбата Първият го поканва в ловната си дружинка, воден от суетата си да се обгражда с интелектуалци. Казват, че Станев му се опънал по въпроса за Македония и никога вече не попаднал в „елитната” компания. Макар и малко на брой изследванията за писателя лека-полека се появяват. Все още сме в очакване на пълната му биография.

Цитати от Емилиян Станев:

 Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.

Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.

Не може да се нарече детска книга тая,която детето като чете без да се усмихне нито веднъж,без да тръпне от възторг и удивление по лицето му“

Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.

Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.

Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.

Не записвам ядовете си. Изобщо тоя дневник е с объркани дати, защото събрах оттук-оттам… Язвата ме измъчва.

Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.“

Книги от и за Емилиян Станев тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *