Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 28 февруари, се навършват 113 години от рождението Никола Станев. За четящите той е известен като Емилиян Станев – авторът на незабравимите „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др.
Роденият във Велико Търново писател започва да пише преди Девети септември 1944 г. и е сред онези, на които им се налага да оцеляват в грубата и едностранчива идеология на примитивния социалистически реализъм. Романът му „Иван Кондарев” има сходна съдба с тази на „Тютюн” – подложен е на масова критика заради „буржоазни залитания”. Спасява го това, че сюжетът е поставен в епохата на Септемврийското въстание, за разлика от героите на Димитър Димов. Оцеляването на писателското поприще праща Станев в историческата проза за далечното минало. По ирония на съдбата Първият го поканва в ловната си дружинка, воден от суетата си да се обгражда с интелектуалци. Казват, че Станев му се опънал по въпроса за Македония и никога вече не попаднал в „елитната” компания. Макар и малко на брой изследванията за писателя лека-полека се появяват. Все още сме в очакване на пълната му биография.
Цитати от Емилиян Станев
Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.
Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.
Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.
Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.
Не може да се нарече детска книга тая,която детето като чете без да се усмихне нито веднъж,без да тръпне от възторг и удивление по лицето му“
Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.
Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.
Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.
Не записвам ядовете си. Изобщо тоя дневник е с объркани дати, защото събрах оттук-оттам… Язвата ме измъчва.
Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.“
