„Смъртта на крал Артур“ (анотация и откъс)

25.02.2014 Любопитно

Когато говорим за епохата на Средните векове и за рицарството крал Артур неизбежно изниква в съзнанието ни, а легендата за безстрашния британски предводител подхранва редица емблематични художествени творби от този период.
Такава творба е и „Смъртта на крал Артур“ – трагичен роман за краха на рицарството. Това е последната пета част от романния цикъл Ланселот-Граал, в която на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство до този момент е гарантирал именно крал Артур.
За рождена година на романа е приета 1230 г. В началото (което е представено като своеобразно продължение на „Търсенето на Светия Граал“) и в края на произведението авторът се назовава с името Уолтър Мап, но днес е известно, че този висш служител в двора на английския крал Хенри ІІ Плантагенет умира през 1209 г., което значи, че е невъзможно той да е написал „Смъртта на крал Артур“. Анонимният автор на творбата е прибягнал до литературна мистификация – често използван прийом от средновековните писатели, които предпочитали да обвържат творбите си с някое известно име, вместо да изтъкват своето.

Фабулата в „Смъртта на крал Артур“ разкрива дълбоката криза, обхванала двете ценностни системи, на които се основава средновековната литература – християнската и куртоазната. В творбата виждаме как ключовите за всеки рицар качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност, които са били залог за престижа и разцвета на рицарството в миналото, могат да предизвикват сблъсъци с трагичен край когато са насочени към членовете на общността. Войнските качества на рицарите обслужват жаждата за отмъщение, а не куртоазната етика на толерантност и признаване на себеподобните. Любовта на Ланселот и Гениевра пък не само не ощастливява влюбените, а води до самоунищожаването на рицарската общност. Всичко това поражда хаос, анархия и всеобщо насилие. Тягостното усещане се засилва и от факта, че анонимният френски автор набляга не на пространствено-времевите, а на причинно-следствените връзки в романа. Както отбелязва научният редактор на поредицата Стоян Атанасов в предговора към изданието: „Въпреки че довежда романната форма до своеобразно съвършенство, мястото на „Смъртта на крал Артур“ е между Есхил, бащата на трагедията, и Расин, неин връх от епохата на френския класицизъм.“

„Смъртта на крал Артур“ е част от „Библиотека Романия“. Сред останалите ценни заглавия в тази поредица са „Роман за Граала“, свързван с името на Робер дьо Борон, „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, „Тристан и Изолда“, в която са събрани някои от най-ранните писмени версии на едноименната легенда от втората половина на XII век, дело на различни автори, друг роман на Кретиен дьо Троа – „Ерек и Енида“, анонимната творба от началото на XIII век „Търсенето на Светия Граал“ и най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа – „Ивен, Рицаря с лъва“.

О Т К Ъ С

ГОВЕН РАЗПОЗНАВА ЩИТА НА ЛАНСЕЛОТ

Сетне тутакси се изправил, последван от всички останали, които видели, че месир Говен иска да се оттегли. Хванал той за ръка девойката и влезли в дома, сподирени от цялата компания. Младото момиче го отвело в стаята, озарена така ярко от множеството свещи и факли, сякаш била обхваната от огън. Сетне му показало щита с думите:
– Сеньор, ето щита на човека, когото обичам най-силно на света. Погледни дали ще се сетиш кой е рицарят, и ако го познаваш, помисли дали ще се съгласиш с мен, че той е най-славният рицар на земята.
Месир Говен се вгледал в щита и от пръв поглед му станало ясно, че принадлежи на Ланселот* от Езерото. Отстъпил веднага назад, изплашен и ядосан на себе си заради лекомисления си разговор с девойката, защото се побоял думите му да не стигнат до ушите на Ланселот. Сега, ако можел да постигне помирение с нея, щял да се почувства напълно задоволен. Затова решил да ѝ каже:
– Госпожице, за Бога, не се коси заради думите, които ти казах преди малко, защото признавам поражението си в този спор и заявявам, че се присъединявам към твоето мнение. Бъди уверена, че онзи, когото обичаш, е най-славният рицар на света и че всяка девойка, обикнала го с истинска и чистосърдечна любов, има пълното право да ме пренебрегне и да съхрани чувствата си към него. Защото той е по-добър рицар от мен, а също така по-красив, по-благоприличен и по-мъдър. Ако се бях досетил, че става дума за него и че си имала смелостта да полетиш тъй високо в своите чувства, аз в никакъв случай нямаше да проявя нетактичността да те моля или да настоявам за любовта ти. Въпреки всичко ти казвам с цялата си откровеност, че си онази девойка, от която най-много на света бих желал да бъда обичан, стига да нямаше такова непреодолимо препятствие, каквото се оказа, че съществува. Няма съмнение, че ако месир Ланселот те обича със същата страст, с която чувствам, че го обичаш ти, то никоя дама или госпожица на земята не се е радвала на такъв успех и такова щастие. Така че, за Бога, моля те да ми простиш, ако нещо в думите ми те е огорчило.
– Прощавам ти на драго сърце, сеньор – отвърнала му девойката.

ГОВЕН РАЗХВАЛВА ДЕВОЙКАТА
Убедил се веднъж, че думите, които ѝ бил наговорил, няма да бъдат предадени нито на Ланселот, нито на някой друг, месир Говен ѝ казал:
– Госпожице, моля те да ми кажеш с какви доспехи месир Ланселот замина за турнира в Уинчестър.
– Сеньор – отвърнала му тя, – той носеше яркочервен щит и конят му бе покрит с покривало в същия цвят, а върху шлема му имаше копринен ръкав, който му дадох в знак на моята любов.
– Кълна се в главата си, госпожице – възкликнал монсеньор Говен, – чудесно описание! Значи е бил той и аз съм го видял точно както го описваш. Сега вече съм напълно убеден, че той те обича много повече, отколкото съм си представял, защото инак не би носил този знак. Струва ми се, че трябва да се считаш за много поласкана, задето си удостоена с любовта на един толкова славен рицар. Много се радвам да науча за това, защото той винаги е толкова потаен в своите отношения, че никой в двора дори и не подозира, че е успял да се влюби.
– Толкова по-добре, сеньор – отговорила му тя, – и дано Господ да ми е на помощ! Защото, мисля, за всички е ясно, че една разгласена любов не заслужава голямо уважение*.

НОЩТА НА ГОВЕН
Девойката се обърнала да излезе, месир Говен я изпроводил до стаята ѝ, след което се върнал и си легнал. Дълго размишлявал през тази нощ за Ланселот и стигнал до извода, че, доколкото го познавал, Ланселот никога не би стигнал дотам да отдаде сърцето си на жена, която да не е с възможно най-високо и знатно потекло.
„И въпреки всичко – казал си той – едва ли имам право да го упреквам, ако се е влюбил в тази госпожица, защото е толкова красива и във всяко отношение привлекателна, че дори най-високопоставеният мъж на света да се бе увлякъл по нея, тя несъмнено щеше да бъде негова достойна избраница.“

АРТУР ВЪЗВРЪЩА ДОВЕРИЕТО СИ В ЛАНСЕЛОТ
Тази нощ монсеньор Говен спал много малко, защото мисълта му кръжала все около Ланселот и девойката. На сутринта още на развиделяване побързал да стане, последван от цялата си компания, защото кралят му бил заръчал да се качи рано на седлото и да дойде в замъка.
Като видял, че всички са готови, той отишъл при господаря на имението, пожелал му Бог да е с него и му благодарил сърдечно за добрия прием. После се върнал, за да намери девойката, и ѝ казал:
– Госпожице, дано Бог да е с теб! Знай, че оставам твой рицар в която и част на света да се озова. Няма страна, толкова далечна и недостъпна, че да не отида там, ако имаш нужда от мен и ме призовеш на помощ. И за Бога, моля те да поздравиш от мое име монсеньор Ланселот, защото предполагам, че ще го видиш преди мен.
Девойката му отвърнала, че още щом го види, веднага ще му предаде поздравите от негово име. Говен ѝ благодарил, разделил се с нея и само след малко се срещнал със своя вуйчо, качен вече на седлото, който го очаквал в компанията на множество рицари. Двамата се поздравили и потеглили на път, разговаряйки за различни неща. По някое време месир Говен казал на краля:
– Господарю, знаеш ли кой е рицарят, който излезе победител от турнира в Уинчестър? Онзи в червените доспехи, закачил дамски ръкав върху шлема си?
– Защо ме питаш за това? – полюбопитствал кралят.
– Защото – отвърнал му монсеньор Говен – си мисля, че ти не знаеш кой е.
– Грешиш. Знам кой е – заявил кралят. – Този, който не знае това, си ти. При това би трябвало да го разпознаеш по подвизите му, защото никой друг освен него не би могъл да извърши такива неща.
– Имаш право, господарю, наистина би трябвало го разпозная, след като толкова пъти съм бил свидетел на воинските му подвизи. Ала това, че се бе предрешил като млад неизвестен рицар, ми попречи да се досетя веднага кой е. Впоследствие обаче научих много неща, които ми разкриха кой е скрит зад тази външност.
– И кой е той? Хайде да видя дали казваш истината.
– Сеньор, това бе Ланселот от Езерото.
– Точно така е. Представил се е инкогнито на турнира, за да не може никой да се откаже от схватка с него под предлог, че го познава. Той със сигурност е най-доблестният мъж на света и най-добрият от всички рицари на нашето време. Затова ако бях повярвал на твоя брат Агравен, щях да издам заповед да го убият. И така щях да извърша огромна низост и неповторимо коварство, за което всички с право щяха да ме презрат.
– Така е – съгласил се месир Говен. – Но какво ти е казал моят брат Агравен?
– Сега ще ти кажа – рекъл кралят. – Дойде той при мен в деня, преди да потеглим за турнира, за да ми каже, че се учудвал как имам сърце да държа Ланселот край себе си, след като той ме бил опозорявал, прелюбодействайки с моята съпруга. Твърдеше, че Ланселот бил лудо влюбен в кралицата, имал плътски връзки с нея и бил останал в Камелот единствено за да общува с нея на воля, докато отсъствам за турнира в Уинчестър. Ето в какво искаше да ме убеди твоят брат Агравен. Ако бях повярвал на клеветите му, щях да стана за всеобщо посмешище, защото знам, че ако Ланселот се бе влюбил в кралицата, щеше да остане в двора, докато мен ме нямаше там, за да я посещава, когато му се прииска.
– Несъмнено, господарю – отвърнал му месир Говен, – Ланселот остана там единствено за да се яви по най-тайнствения начин на турнира – да се убедиш, че това е така, едва ли представлява някаква трудност. Пази се обаче да даваш вяра на хора, които ти шушнат такива сплетни на ухото, защото съм сигурен, че Ланселот не е изпитвал никога подобни чувства към кралицата, нещо повече, твърдя, че е влюбен в една от най-прекрасните девойки на света, а и тя от своя страна, макар и все още целомъдрена, е влюбена в него. Знаем също така, че навремето е отдал цялото си сърце на дъщерята на крал Пелес и от тази им връзка се е родил Галаад – рицарят, който съумя да сложи край на изпитанията, свързани със Светия Граал*.
– Така е – рекъл на свой ред кралят, – дори да бе истина, че е силно влюбен в нея, не ми се вярва, че щеше да има куража да извърши подобно вероломство и да ме опозори до такава степен, защото в едно сърце, преизпълнено с толкова голяма доблест, не би могло да се намери място за предателство освен ако Ланселот не е най-големият дявол на света.
Това били думите на краля по адрес на славния рицар. От своя страна месир Говен го насърчил да бъде спокоен и да вярва, че Ланселот никога не е пожелавал кралицата с такава налудничава любов, в каквато го е обвинил Агравен.
– Нещо повече – рекъл той, – уверявам те, че Ланселот ми изглежда толкова защитен от подобни подозрения, че ако се изстъпи някой с подобни обвинения срещу него, пък бил той и най-добрият рицар на света, изобщо не бих се поколебал да изляза срещу него на бойното поле, за да защитя Ланселот.
– Какво говориш? – възкликнал кралят. – Дори всички до един да се изреждат ден подир ден да ми говорят за това и аз да съм далеч по-наясно с въпроса, отколкото съм бил досега, пак не бих повярвал на такива сплетни.
Месир Говен ревностно го поощрил да не се разделя с тази добра воля, която притежавал в този момент.