Лира Литературно-рекламна Агенция
През 1948 г. Владимир Набоков изнася лекция пред студенти, в която говори за това какво характеризира добрия читател, добрия разказвач и какво е литературата като цяло. Лекцията на Набоков е публикувана в книгата „Lectures on Literature“. Представяме ви откъс от нея, публикуван в brainpickings.org.
„Литературата не се ражда в деня, в който овчарчето вика „Вълк, вълк!“ и бяга, преследвано от голям сив вълк. Литературата се ражда тогава, когато овчарчето вика, но след него няма вълк. Фактът, че горкият приятел е изяден накрая, защото е лъгал прекалено много, е ключов. Между вълка, скрит във високата трева и вълка в интересната история има един ярък посредник. Този посредник е изкуството на литературата.
Литературата е откритие, фикцията си е фикция. Да наречеш разказа автентичен е обида към това изкуство. Всеки велик писател е велик измамник, но най-великият измамник е природата. Тя винаги лъже. От манипулирането, водещо до акта на размножаване, през заблуждаващите цветове на пеперуди и птици, всичко е една невъобразима система от заклинания и хитрини. Авторът на художествена проза само следва примера на природата. Нека се върнем към лъжливия ни приятел. Магията на изкуството е в сянката на вълка, която той измисля. Когато накрая овчарчето си отива, неговата история ни дава добър урок и става за интересен разказ пред огъня вечер. Но той именно е малкият магьосник. Той е откривателят.
Има 3 гледни точки, от които може да се погледне писателя – като разказвач, като учител и като магьосник. Добрият писател съчетава и 3-те качества. Но магьосникът в него надделява и точно това го прави голям писател. Към разказвача се обръщаме за забавление, за емоции, за удоволствие от пътуването до някое вълнуващо място или време. Друг пък търси учителя – някой, който да пропагандира, да проповядва, да морализира. Може да потърсим учителя не само за морални уроци, но и за директно знание, факти. Накрая, трябва да се каже, че големият автор е магьосник и това е най-интересното. Най-вълнуващото е да се опитваме да уловим неговата индивидуална магия, модела, който той използва в своите романи и поеми.
3-те аспекта на великия писател са магия, история, урок. И те се смесват по уникален начин. Има сухи и организирани книги, които предизвикват у нас не по-слаби емоции от тези, предизвиквани от романи като „Менсфийлд парк“ или чувствения поток на изказа на Дикенс. Според мен, добрата формула за тестване на качеството на един роман е измерването по отделно на поетичното и научното в него. За да усети това читателят, той трябва да чете книгата не толкова със сърцето или мозъка си, а с гръбнака. Именно там се случва загадъчното потръпване, предизвиквано от великата книга. Но ние трябва да умеем да гледаме и отстрани. След това с удоволствието на чувствата и интелекта наблюдаваме артиста как строи своя замък от карти. Накрая картите се превръщат в красива композиция от стомана и стъкло.
Качествата, които добрият читател трябва да придобие, са артистична и научна насоченост. Този, който се влияе единствено от емоция, ще бъде прекалено субективен в своята нагласа към една книга. Хладната научна гледна точка пък притъпява топлината на интуицията. Ако един читател е лишен от страстта на артиста и търпението на учения, то той трудно ще се наслади на великата литература“.
Свързани заглавия
Какъв е добрият читател според Владимир Набоков
Книги от Набоков тук
