Лира Литературно-рекламна Агенция
Марк Хелприн е американски писател, журналист, роден през 1947 г. в Ню Йорк. Член е на неправителствените политически организации „Claremont Institute“, „American Academy in Rome“ и „Council on Foreign Relations“. Пише художествена проза в най-различни жанрове. Твърди, че не принадлежи към „нито една литературна школа, тенденция, мода или движение“. На 14 февруари на българския книжен пазар излиза шедьовърът му „Зимна приказка”, преведен на български от издателство „Intensе” като „Зимна приказка в Ню Йорк”. Същия ден е и световната премиера на едноименния филм с участието на Ръсел Кроу и Колин Фарел. Лентата ще се разпространява и в българските кина. Хелприн даде интервю специално за читателите на lira.bg.
––––––––––––
Романът ви „Зимна приказка в Ню Йорк” е посветен на баща ви. Може ли да ни разкажете малко за него?
– Баща ми е роден през 1904 г. и имаше дълга кариера както в правенето на филми, така и в разузнаването. Почина по-малко от година след издаването на “Зимна приказка в Ню Йорк” на 80 години. Реших да посветя книгата на него, защото знаех, че не му остава още много живот. Като казвам в посвещението, че никой не познаваше града по-добре от него, това е истината. Като беше млад имаше страхотна фотографска памет и можеше да опише в най-малки подробности всяко място, което е посетил, включително неравностите по тротоарите или грила на някой балкон.
Кога вашите прадеди се заселват в САЩ? От коя част на Европа идват?
– Фамилията на баща ми е прокудена от Хайлброн, Германия, преди няколко века. Заселват се в Дания, в след това на територията на днешна Белорусия, в градче близо до Минск. След Кишиневския погром те напускат селцето Коданьов (от което не е останало нищо, след като през Втората световна война германците избиват всички). Тогава идват в Америка и така фамилията ни е тук вече над 100 години.
Семейството на майка ми идва от Киев след Декемврийската революция, в която дядо ми е участвал като войник в царската армия.
Историята в романа ви „Зимна приказка в Ню Йорк” започва с икономическия подем на Ню Йорк в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. С какво ви привлече тази епоха?
– Това е времето, когато Америка става велика сила и привлича огромно количество имигранти, основно от Европа. Тогава започва и мощен етап от технологичната революция. Това е времето преди големите войни на XX век и едновременно време на завидна невинност, период, който баща ми е преживял и ми е предал толкова ясно, че все едно и аз съм го живял.
Очевидно градът Ню Йорк е самостоятелен образ в произведението. В книгата ви „Дигиталното варварство” казвате, че сте влюбен в Ню Йорк като в жена. В какво се крие магнетизмът му, та вече повече от век е притегателен център за хората от целия свят?
– Ню Йорк е най-необикновената “машина” на света. Макар че Париж е градът на светлината, Ню Йорк свети като галактика в нощта. Той е колосален в три измерения – безкрайни улици и нива, дълбоки стотици метри. Тук се смесват стотици националности. Състои се от три острова и един полуостров, три реки, два залива, над и под които има огромни мостове и дълги тунели. Историята на града във война и мир е необикновена. Това е велика и чудодейна машина, която не може да се пренебрегне. Каква чудесна основа за всяка история (освен ако не се изискват палми – но дори и тях Ню Йорк ги има в много от зимните си градини).
Фантастичният елемент е силно застъпен в романа. Това ли е единственият начин доброто да победи злото – само във фантазията ни? Питър Лейк има своя ангел хранител – белият кон, а ние, обикновените хора, къде можем да намерим своя спасител?
– Макар че книгата спечели „World Fantasy Award” – световната награда във фентъзи жанра, тя не е фентъзи. Нека обясня. Реализмът съществува като течение едва от втората половина на XIX век, когато всичко беше подчинено на науката. Преди това, в продължение на хиляди години, в литературната традиция се допускат явления, които не се подчиняват на законите на физиката. Не бих определил като фентъзи нито “Одисея”, нито “Божествена комедия” на Данте, нито “Бурята” или Библията, и въпреки това всички те, както и голяма част от литературата по принцип, приемат свръхестественото и чудодейното. “Зимна приказка в Ню Йорк” е писана според правилата, направлявали разказването на истории допреди XX век и които вероятно ще продължат да властват след сегашната интерлюдия.
А конкретно на въпроса ви – до Страшния съд злото може да бъде побеждавано само временно. И когато това се случи – това е нещо прекрасно, както когато в края на книгата градът се позлатява за миг, сякаш Бог отправя поглед към него. Ангелът хранител не може да бъде открит. Той може само да бъде изпратен. Според символиката в книгата конят идва при Питър Лейк винаги в точния момент само като израз на божията милост.
Миналото винаги изглежда романтично. Смятате ли, че случващото се днес ще предизвиква носталгия у внуците ни след 100 години?
– Разбира се. Когато първите железопътни линии прекосили Англия, те били възприемани като агенти на Сатаната. Сега на парния локомотив гледаме като на удобство от една пасторална епоха. Там, където живеем с жена ми, понякога нощем се чува шумът на преминаващите влакове. Този звук е като дар за нас и ние го обожаваме.
Когато през 1983 г. сте писали романа, сте си представяли бъдещето след 20-30 години. Сбъднаха ли се очакванията ви за съвременния свят? Какво ви разочарова и какво ви изненада положително?
– Повечето неща се сбъднаха. Четвърт век по-късно кулите наистина изгоряха и дойде нова епоха (въпреки че не можем да я наречем златна). Видях пламъците, издигащи се в небето, видях и как линейки отнасят жертвите. Градът се извиси още по-висок, по-бляскав и невероятно скъп и повече от когато и да било стана град на бедните и на богатите. Медиен магнат бе избран за кмет. Случиха се и някои други неща. Общо взето не станах нито по-голям оптимист, нито по-голям песимист оттогава. Човешката природа си остана същата, има относително малко изненади.
В Ню Йорк ли бяхте на 11 септември 2001 г.? Каква беше вашата първа реакция?
– Тъй като съм живял в Израел и съм служил в антитерористична организация, не бях нито шокиран, нито изненадан. Знаех какво трябва да направя. Америка, от друга страна, не успя да посрещне това предизвикателство подобаващо.
Как съчетавате романтизма в белетристиката ви с теми като войната и мира в Близкия Изток в документалните ви книги?
– Вярно е, че повечето хора разбират или трудните страни на света, или изкуството и емоциите. Винаги съм смятал, че съм длъжен да разбирам и двете. По природа клоня към втората група, но съм тренирал старателно и строго и другото.
В момента изживяваме дигитална революция. Има ли опасност машините да излязат извън контрол и да подчинят човечеството?
– Машините започнаха да вършат много добра работа в този аспект. Вече достигнахме време, в което трезвата оценка е нещо рядко, а нелепостта се въздига все повече. Това, което академиците наричат „наратив” е нищо друго освен унищожаване на кохерентността. Историческата памет може да бъде фалшифицирана с едно натискане на клавиша, променяйки аматьорски „Большая советская енциклопедия”.
Хората все повече са принудени да се приспособяват към скоростта и темпото на машините. Те си въобразяват, че са истинските господари, но всъщност господари са именно машините. Написал съм книга за това. Тя се казва „Дигиталното варварство”.
Какво са вашите прогнози за бъдещето на света? Има ли реални основания САЩ да загуби своята водеща роля в света? Конфликтът в Близкия Изток ще има ли своя щастлив край някога?
– Далече съм от това да предсказвам бъдещето на човечеството, но изглежда ясно, че САЩ отслабва – в абсолютни и относителни стойности – в сравнение с останалите държави, особено с Китай. Жалко е и ще бъде още по-жалко, ако това продължи, защото както казва Ленард Коен: “Няма да харесате какво ще дойде след Америка.”
Що се отнася до Близкия Изток, Надав Сафран, страхотният ми професор от Харвардския център за изследване на Близкия Изток, където завърших, казваше: “Вижте Стогодишната война. Мирът и стабилността са възможни.” Но това беше преди 40 години, а конфликтът между Израел и арабския свят вече продължава повече от сто години. Интер-арабските конфликти, които са истинският проблем, са стари като човечеството и могат да бъдат вечни.
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия
На Св. Валентин излиза шедьовърът на Марк Хелприн „Зимна приказка в Ню Йорк“
Ръсел Кроу и Колин Фарел в адаптация на роман от Марк Хелприн
„Зимна приказка в Ню Йорк” тук
Мъдрец!