Елиф Шафак е световноизвестна турска писателка. Тя е най-четената жена в Турция, с бестселъри като „Любов“, „Чест“ и др. Шафак участва в тазгодишната среща на организацията Световен икономически форум, която се провежда в Давос, Швейцария. Представяме ви нейна статия от събитието, в която тя защитава тезата, че литературата може да преодолява различията. Текстът е публикуван в forumblog.org. Ето какво казва Шафак:
„Аз идвам от място, където политиката е тежка тема, а паметта е кратка. Времето се движи с висока скорост в Турция. От ден на ден, от седмица на седмица, всичко се променя. Или поне така изглежда отвътре. Международни наблюдатели редовно се оплакват, че не могат да разберат комплексността на Турция. Те не знаят, че за нас, местните хора, е еднакво объркващо понякога. Моята страна е като течност – постоянно се променя, развива, но все още не е намерила точното си място. Ако не беше толкова обезпокоително, това би било вълнуващо.
Толкова бурни са политическите, социални и културни събития. Тежко е да се говори за политика в Турция. Има конфликт, агресия, винаги се стига до крайност. Аз обикалям Босфора, гледам мъглата, събираща се над него и се чудя как може моят глас, нашите гласове, да стигнат до другия бряг. И в същото време, как да бъдат чути историите на другите хора в нашия свят. В този момент се връщам, отново и отново към литературата, която не подлежи на граници.
Древното и универсално изкуство на разказвачеството не може да бъде спряно от национални, религиозни, класови или етнически ограничения. Има толкова много места, описани от ирландския писател Колм Тойбин, които са ми толкова познати, колкото и улиците на Истанбул. Толкова теми, разисквани от Амос Оз, са ми близки. Историите правят невидимото видимо и съкращават разстоянията. Литературата не трябва да разделя хората в общности и категории. Точно обратното – трябва да ги обединява.
Романът от всички форми на творческа дейност, е базиран най-много на самотата. Писателят е сам докато пише книгата, както и читателят, докато я чете. Но там ние се срещаме. В тази зона на абсолютна индивидуалност, ние ставаме едно, макар само за няколко часа или дни. Може да изглежда, че романите ни отвеждат на пътешествие около света, но всъщност, те ни отвеждат на пътешествие вътре в нас. Влизаме в обувките на други хора. Докато учим за чуждото, ние научаваме за себе си. В света на прозата няма гърци, турци, мюсюлмани или евреи. Фокусът е върху микрокосмоса на всяко човешко същество. Когато съблечем обвивката на политическата идентичност, по-лесно може да разберем човешката душа. Както казва Сюзан Зонтаг, добрата литература възпитава сърцата ни.
Политиката в своята същност е двойствена. Трябва да има разграничаване между „ние“ и „тях“ и по презумпция „ние“ сме по-добри от „тях“. На места като Турция, където има плуралистична демокрация, която не е като по света, където свободата на словото се гарантира, този сблъсък е много по-остър. В литературата, от друга страна, няма „тях“. В изкуството на разкавачеството, го няма другия. Другият съм аз.
Така ние, писателят и политикът, говорим на различни езици още от началото. Следователно, когато питате романист за нейната или неговата страна, отговорът ще бъде различен от този на политика. Последният ще ви каже това, което вижда, и начина, по който го вижда. Първият ще ви покаже това, което не може да се види. Политикът ще ви каже какво чува и как го чува. Романистът ще ви разкаже не само историята, но и тишината“.
Свързани заглавия
Елиф Шафак получи престижното отличие на Франция Кавалер на изкуството и литературата
Елиф Шафак: Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия
Елиф Шафак: Да разширим кръгозора на нашите сърца и умове, независимо от религията
Елиф Шафак: Вдъхновяват ме противоречивите личности като Форуг Фарохзад
Книгите на Елиф Шафак тук
А ПЪК В БЪЛГАРИЯ – ИМА – СТАРИ И МЛАДИ – А!?!
ЕДНА ПОСРЕДСТВЕНА ПИСАТЕЛКА, КОЯТО ЛАНСИРАТ СЕГА ОТ ТУРЦИЯ, ЗАЩОТО И ПРОСТИТЕ АНАДОЛЦИ РАЗБРАХА, ЧЕ ЗА КУЛТУРА ТРЯБВА ДА СЕ ДАВАТ ПОВЕЧЕ ПАРИ, ДОКАТО НАШИТЕ….
СРАМНО Е, ЧЕ У НАС СЕГА ОСВЕН ИНВАЗИЯТА НА ДОЛНОПРОБНИТЕ ТУРСКИ САПУНКИ, НАХЛУВА И ТУРСКАТА ЛИТЕРАТУРА. НАШИТЕ ИЗДАТЕЛИ ЗАКЪСАХА ДОТОЛКОВА, ЧЕ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ПРОДАВАТ НА ТЪПИТЕ ТУРЦИ И ДА ИМ ПЕЧАТАТ КНИГИТЕ, ВМЕСТО ДА НИ ПРЕДЛАГАТ ЛИТЕРАТУРА ОТ ЕВРОПА.
КАКВО МОГАТ ДА НИ КАЖАТ ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТАРНИ ТУРСКИ ПИСАТЕЛИ? БОЗИ И БАКЛАВИ! ТУРЦИЯ ВЕЧЕ НАХЛУВА И В КУЛТУРАТА НИ, А НИЕ НЕХАЕМ.