Начало / Интервюта / Елиф Шафак: Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия

Елиф Шафак: Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия

Най-известната турска писателка Елиф Шафак представи в София новата си книга „Чест”.  Българските читатели вече познават романите й „Любов“ и „Копелето на Истанбул“. Романите й дълбаят в темата за турското патриархално семейство и вековните предразсъдъци на обществото. Списание „Икономист“ я нарече най-силния конкурент на нобеловия лауреат Орхан Памук.
Писателката, която живее в Лондон, е тук по покана на издателство „Егмонт България“ и Mtel. Тя изнесе лекция на тема „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“.
Ето част от интервюто й публикувано, от  „Дарик „:

……………………………………..

Какви са първите ви спомени, свързани с литературата?
– Отгледана съм от майка ми, която беше една работеща жена. Прекарвах много време сама вкъщи. Пътувахме много, сменяхме различни държави, различни градове. Животът ми се променяше непрекъснато. Ето защо в детството книгите бяха най-добрите ми приятели. Понякога даже си мислих, че те бяха единствените ми приятели. Смятах, че животът ми е толкова отегчителен и досаден, че в един момент започнах да си водя дневници. Пишех за неща, които не са се случвали, и за хора, които не съществуват.

Какво четяхте?
– На първо място всичко, което можех да намеря из къщи. Мама ме насърчаваше да чета. Подобно на много деца по света от това време, и аз израснах с руската литература, с френската, англосаксонската. Много добре познавах Балзак, Дикенс. Разбира се четях и турски автори, турски книги.

Сега каква литература харесвате? Какви книги си купувате?
– Аз съм един много жаден читател. Обожавам да чета. А вкусът ми е доста еклектичен, смесен. Мога да чета всичко, което представлява интерес за мен. Много романи например, но проявявам интерес и към философията, към политическата философия. Въпросите, които задават философите вълнуват и писателите. Чета и източни автори, и западни автори. Аз вярвам, че всяка книга намира своя читател. Книгата, която би харесал я разпознаваш веднага, това е едно особено вътрешно чувство. Ако не я харесаш обаче, няма как насила да я прочетеш.

По какво се различават четящият човек и този, който не чете?

– Книгите ни променят. Тези, които четат много, по някакъв начин се оформят като хора от думите, от самия процес на четене. Книгите ни учат, разтварят сърцето и ума ни. Това обаче не означава, че по-образованите знаят повече от останалите. Понякога знанието ни прави арогантни и самонадеяни. А арогантността и самонадеяността ни правят безпросветни. Т.е. – и човек, който знае много, може да бъде непросветен. Въпреки това, като цяло смятам, че историите ни правят хрисими. Убиват нашата арогантност.

Доколко националността на един писател е важна за успеха му?
– Литературата трябва да надскача националните граници. Както и религиозните, етническите, класовите различия. Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия.

Прочетете още

pet

Пет любими книги празнуват столетие

Романи, които откриваме или препрочитаме и днес Родени са през 1925-а – и точно това …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...