Утре, 23 януари, от 17 ч в зала 1 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” комисията по досиетата ще представи новия си документален сборник „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, съобщи desebg.com.
Той е посветен на дейността на бившата Държавна сигурност в опита да задуши т. нар. неформални организации, които се появяват в НРБ в края на режима на БКП.
Това е 11-то документално издание на комисията по досиетата досега. Хартиеното издание на сборника съдържа общо 88 документи, като 59 са от периода януари 1987 г. – 10 ноември 1989 г., а другите 29 документи са от периода след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта до май 1991 г. Това е първият фототипен сборник на тази тема, като в предходните години бяха издадени други два сборника от други издатели, където обаче архивните материали не са публикувани фототипно. Значителна част от документите в новото издание на комисията по досиетата са нови и се публикуват за първи път.
Архивните материали разкриват как върхушката на БКП се е опитвала да овладее и контролира гражданските организации, появили се в края на комунистическия режим по времето на т. нар. преустройство.
Една част от материалите са свързани с обстановката около „Екофорума”, проведен в София през октомври 1989 г., когато представители на „Екогласност” са разпръснати на сила в градинката пред сладкарница „Кристал”. Друга част е посветена на палежа на Партийния дом през август 1990 г.
Архивните документи показват и подозрителното отношение на ДС след 10 ноември 1989 г. към организации като профсъюза „Подкрепа” и „Федерацията на независимите студентски дружества” срещу които Наследникът на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (впоследствие Национална служба „Сигурност, контраразузнаването, бел. ред.) продължава да използва агентура.
АГЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ
Румяна Л. Станчева е действала под името „агент Ростислава”
Агентите на бившата Държавна сигурност в Българската академия на науките (БАН) се увеличиха с един, след като комисията по досиетата обяви допълнителна проверка на академията (решение №222 от 18 май 2011 г.).
С него е установена принадлежността на Румяна Станчева (родена 1951 в София), научен секретар на Института по балканистика при БАН.
Тя е била привлечена към сътрудничество като агент, доверено лице и секретен сътрудник под псевдонима „ агент Ростислава” към Първо главно управление на ДС от 1989 г.
Материалите за нея са открити при подреждане и систематизиране на документите на ДС, уточняват от комисията „Костадинов”.
През февруари 2010 г. комисията по досиетата огласи 44 агенти на ДС в БАН (решение №110 от 9 февруари 2010 г.). Както и Румяна Л. Станчева сега всички обявени агенти и сътрудници на ДС тогава заемат действащи ръководни постове в академията.
проф Румяна Л. Станчева, внучка на ятачка на Димитров и Коларов от 1923, и тя се прави на дисидент и демократ, а се оказа, че е агент-доносник, действал под името „агент Ростислава“