Лира Литературно-рекламна Агенция
Международната асоциация на издателите и световният ПЕН-клуб– неправителствена организация, защитаваща интелектуалното сътрудничество и свободата на словото – са възмутени от законите за сквернословие в Турция, съобщи thebookseller.com.
Ола Уолин, председател на асоциацията, призовава към незабавна реформа на тези закони в страната. Причина е делото срещу издателя Ирфан Санчи, който го грози затвор заради публикуването на превод на „Les Exploits d’un Jeune Don Juan“ от Гийом Аполинер. На 17 декември турският съд спря делото за срок от 3 години, но това означа, че издателят трябва да живее под постоянно напрежение.
Уолин намира действията срещу издателя за „крайно разочароващи“. Той допълни:
„Г-н Санчи е наказван, защото си върши работата като издател, а именно да публикува превод на европейска литература. Аполинер е важна фигура в литературата на ХХ век. Издателите не бива да бъдат осъждани, само защото съдиите имат остарели разбирания за дадена творба. Такива случаи създават атмосфера на страх. Има прекалено много решения на турското правителство, свързани с цензурата, които засягат издатели, автори, журналисти, преводачи. Ще поискаме съдействие и от ЕС“.
Ан Харисън, програмен директор в ПЕН-клуба, заяви:
„Докато Турция взима частични мерки относно свободата на словото през последните години, то цялостната ситуация все още е много далеч от признатите международни стандарти“.
Двете организации обявиха, че ще продължат да притискат турските власти да направят реформи.
Свързани заглавия
Издател и преводач ще бъдат съдени в Турция за публикуване на роман на Гийом Аполинер
Процесът срещу турското издателство, публикувало „Soft машина” е отложен за 2015 г.
Турският издател на Уилям Бъроуз отива на съд
Съдят издателя на Уилям Бъроуз в Турция
Актуално
Наши читалища стават центрове за протурската пропаганда на ДПС
На площада в Кърджали начело в дните на „Орфеева лира” се вее…турското знаме!
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Докато вече двайсет години нашите управници нехаят за културата и просветата, турската национална доктрина от времето на Ататюрк системно и целенасочено корозира българската държава и след като безпрепятсвено нахлу в икономиката и политиката, отцепи цели райони от страната, стигна и до културата, при това до най- българското в нея – българските народни читалища. Тези наши светилници от епохата на Възраждането и национално- освободителната борба. Една уникална българска институция, съхранила духовността ни през годините на петвековния варварски геноцид, без аналог в културна Европа.
В „Крепостта на Доган” – доминирания от ДПС вече небългарски град Кърджали (с истинско, българско име Жерково, което кой знае защо още не е възстановено, а носи това срамно, неблагозвучно и обидно като грозен спомен от робството име!) традиционно се провежда среща на писатели от Балканите, организирана от някаква си „академия за европейска култура“, назована гръмко… „Орфеева лира”! Всъщност, в това жалко подобие на фестивал участват предимно писатели от Турция, Косово, Албания и Македония, но не и от другите балкански славянски страни.
Преди време един луд турски държавник писа, че Омир бил… от турски произход и всъщност се казвал… Омер! Сега пък турски „писатели” и „културни дейци“ под егидата на тракийския певец на Родопа – Орфей правят нескопосан и нагъл опит да обединяват писатели от полуострова, макар Турция съвсем да не е страна от Балканите и Европа, а от Азия, и въпреки че няма участници от всички страни в региона. На мястото, където тя се провежда, на преден план се вее турското знаме с полумесеца!
И всичко това се прави с пари на българските данъкоплатци – от фонда на общината / с кмет – скандалния Хасан Азис!/, от Съюзът на българските писатели / с председател Николай Петев/ и , за съжаление, и от Министерството на българската култура, което субсидира българските народни читалища, но изобщо не е в състояние да спре тази ужасяваща по своите мащаби турцизация. Нещо повече – Министерството иска да открие…Турски културен център в София и български в Турция, а с най-близката по нас страна, Румъния, все още сме открили подобни институти.
При това в грубо, драстично, антиконституционно нарушение на Закона за българските читалища, според който тези уникални институции трябва да служат на българската култура.
Пак в Кърджали, България, без разрешението на нашите безхаберни управляващи, Република Турция проведе „международния си конгрес по турски език”! Не в Анкара, Измир или Цариград, а в българския град Кърджали?! Наистина, турската „културна” експанзия, финансирана щедро и целенасочено от Анкара, набира сили и вече дава горчивите си плодове, докато нашето правителство, премиерът и президентът нехаят.
Повечето от читалищата в Кърджалийския регион / може да се нарече вече „вилает”!/ са вече напълно турцизирани. Те носят все още имената на великите българи Вазов, Ботев, Каравелов, Славейков, но ако влезете в тях, ще установите, че са напълно турски. С турци – секретари и директори, управителни съвети с по един-двама българи, купени от противоконституционната партия ДПС и с дейност, свързана почти изцяло с турската пропаганда.
Там дори се правят по цели седмици тържества, посветени на… Турската република, чества се „великият Ататюрк” и неговата прогресивна и хуманна младотурска „република” (изклала наведнъж само 1,5 арменци- християни и прогонила, ограбила или избила зверски стотици хиляди тракийски българи!), пропагандират се средновековните турски обичаи и този азиатски език, а в същото време това население, в това число и младите, не може да говори български и системно, целенасочено и упорито се обезбългарява и турцизира пред равнодушния поглед на правителството.
Дори невръстни деца пеят на турски език химна „Турция е в сърцето ми!”… А доскорошната ресорна зам. министърка на културата – чалга поетесата Надежда Захариева, иначе вдовица на поета – патриот Дамян Дамянов, след като се продаде на Агент Сава -Доган, стигна дотам, че дори предложи… прекрояване на Закона за българските народните читалища в угода на Анкара.
Пък после се чудим защо тези райони вече не приличат на райони от България и са готови всеки миг да се отцепят като Косово от Сърбия. Но нали това е заветната мечта на Ахмед Доган, когото някои наши продажни журналистки и журналисти като Мадам В. са склонни да величаят като „мъдър политик”. А и не само тя…Самият той каза: „Вижте картата на България!” По тази карта сега работи, уж, отцепилият се „сив вълк” Касим Дал, един от основателите на турската терористична организация у нас, известна с атентатите във Врана,Сливен, Пловдив, гара Буново и др.
В смисъл какво българско е останало от Югоизточна и Североизточна България?… Впрочем в Анкара вече печатат карти за училищата, в които близо една трета от България (засега!) попада в територията на Република Турция! А в турската карта за Америка българските градове са обозначени като: Фелибе, Русчук, Ески Заара, Долна Джумая…
А в град Джебел преименуваха главната улица от „Жельо Войвода” с името на поробителя на Балканите „Баязид Йълдъръм”. / Все едно в Тел Авив да назоват улица на името на Адолф Хитлер!/.
Да не говорим за последствията от тази упорита и системна асимилаторска „културна” политика – част от „доктрината Йозал”, за масираната турската политическа, религиозна и културна инвазия в Родопите и Пиринска Македония, за поголовното турцизиране на българите – помаци, които доскоро изобщо не знаеха турски! Но Агент Сава се закле пред Анкара, че ще ги турцизира и това вече се случи. Там турските медресета и джамии – вече стотици! – никнат направо като гъби след дъжд… А правителството се прави, че изобщо не ги вижда.
Странно е как още са оцелели българските имена на някои от читалищата в кърджалийско, като тези на „Христо Ботев”, „Иван Вазов”, „Гео Милев” и „ Никола Вапцаров”, докато читалището в центъра на областта Кърджали направо се кичи гордо… с турското „Юмер Лютфи”.
Не е за вярване, но сайтът на тази културна институция има и версия на турски език, в която изявите на читалището се афишират като новини от… Булгаристан! Като прибавим и Турския държавен „професионален” театър за… кючеци и маанета „Кадрие Лятифова”, който уж, се обедини с българския драматичен театър „Димитър Димов”, струващ стотици хиляди на държавата ни, картината става наистина срамна и тъжна! А в същото време се закри Родопският драматичен театър в Смолян, застрашен е и прочутият Ансамбъл „Родопа” от Смолян, докато стотици турски и арабски емисари- фундаменталисти шетат из този край и го обезбългаряват системно и целенасочено!
Докато в същото време български театри, като например „Сълза и смях” или „Йордан Йовков” в Добрич, или унищожения театър в Силистра / единственият културен институт в този древен български град!/ са превърнати в „открити сцени” или по-точно съставите им са ликвидирани! И докато българската култура едва крета, без пари и без подкрепата на държавата, турцизацията върви мащабно и с ускорени темпове!
А имаме и…национален читалищен съюз? Интересно, защо?
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Прочетено във Фрог Нюз
Кметицата на българския град Крумовград… Себихан Мехмед забрани със заповед експонирането на фотоизложбата „Златните съкровища на България“. Фотографиите са подредени от Академията за европейска култура „Орфеева лира“.
С откриването на изложбата днес в Крумовград трябваше да започне семинар под надслов „Култура на златото“. Скандалната забрана обаче може да помрачи изявата, в която участват гости от 7 европейски страни. Това съобщиха организаторите на мероприятието гражданско сдружение „Заедно“ и АЕК „Орфеева лира“.
Мотивите за забраната били, че фотоизложбата можела да предизвика негативни реакции сред жителите на града, което от своя страна било пряка заплаха за обществения ред в Крумовград.
Всъщност се оказа, че турските кметове на три съседни родопски селища, са депозирали декларации в общината в Крумовград, че ако се открие такава изложба, ще организират масови протести. За да избегне ситуацията кметицата Себихан Мехмед решила да… забрани международния пленер.
Междувременно чуждестранни участници в културния празник, съпроводени от Иван Есенски, изпълнителен секретар на „Орфеева лира“, се срещнаха с областния управител на Кърджали Ангел Коджаманов. Те му обяснили абсурдната ситуация. Получили разбиране, но не и реална подкрепа.
”Така или иначе ние ще проведем пленера, а изложбата ще разположим на закрито, за да не дразним турските кметове. Те явно нещо са се объркали и намесват спорове за добив на злато и някакви политико-верски подбуди в чисто културно мероприятие, коментираха за Frognews.bg хора от Крумовград.
Междувременно се оказа, че кметицата Мехмед се е разболяла и е излязла в отпуск.
За сведение на „разтревожената“ местна власт ще отбележим, че фотосите са общо 20 и показват Вълчитрънското съкровище, Панагюрското съкровище, експонати от разкопки на археолозите Георги Китов и Николай Овчаров.
Скандалът е срам за града и за България и управляващите. Такива решения обаче не са инцидентни, а системна практика. Всяко нещо, организирано от българи, среща яростна съпротива от страна на представителите на протурската партия ДПС в местната власт, коментираха запознати със скандала, които не пожелаха да цитираме имената им. Frognews.bg
Реплика: Можеш ли да повярваш, читателю, че снимки като тази на Панагюрското съкровище, която публикуваме, е предизвикала гневна реакция у няколко кмета от ДПС в община Крумовград. Невероятно, нали? Но факт! Първоначално помислихме, че е станала някаква глупава грешка от типа на „развален телефон“. Нищо подобно. Кметове и активисти от ДПС заплашили с безредици, ако се открие изложбата в центъра на града. Вярно, че в Крумовград от доста време тече някакъв измислен скандал за добив на злато от чужди фирми, но какво общо има културата на траките с това… Абсурд. Лошото е, че се натъкнахме на нещо друго: не снимките са ядосали местните големци, а фактът, че някакви хора провеждат дни на културата, без да са питали който трябва и не са целували ръка… Да не би? Не ни се помисля подобно нещо… Защото, ако вече е коригирана границата все щяхме да сме чули. Макар че, кой знае…
Влезе ли Турция в ЕС, ще ни пороби икономически
Вторник, 5 Юли 2011г.
Автор: Илиан Сашов Тодоров
•
България има много причини да се противопостави на присъединяването на южната й съседка Турция към Европейския съюз и странно е, че тя не го прави или поне управляващите у нас досега не са го заявили. Всъщност не са го заявили и политиците като цяло, с изключение, разбира се, на партия АТАКА.
Трябва да е ясно на всички ни, че с оглед на националната си сигурност Република България не само е длъжна да не подкрепи кандидатурата на Турция за членство в Евросъюза, но и твърдо, и безкомпромисно да се противопостави на всякакви подобни амбиции от страна на южната ни съседка в тази посока. Евентуалното членство на Турция в ЕС представлява пряка заплаха за сигурността ни по силата на чл. 22 (1) от българската конституция*, според който граждани от ЕС и юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земи, произтичащо от присъединяването на Република България към Европейския съюз. Едно евентуално присъединяване на Турция към ЕС, би било пагубно от гледна точка на икономическата ни сигурност.
Заплахата от икономическо завлядяване на страната ни се изразява на първо място в това, че турската държава и частни турски инвеститори могат масово да изкупят наши земеделски земи, което неизбежно ще се отрази и на хранителната ни сигурност, предвид бързо увеличаващото се турско население, неконтролируемата световна инфлация на храните и недостига им в дългосрочен план.
Възможността турски инвестиции да се насочат безконтролно към нашата страна създава и редица опасности, свързани с пазара на труда, проявленията на която заплаха са наистина изключително сериозни, поради възможността за придобиването на огромен брой икономически субекти и отказа за наемане на български работници, което от своя страна би предизвикало дълготрайно увеличение на безработицата сред българските граждани, понижаване на жизнения стандарт, емиграция, демографски срив и, разбира се, социално недоволство срещу което и да било българско правителство.
Контролирането на значителна част от българската икономика ще даде възможноста на Турция за пряка намеса във вътрешната и външната политика на Република България. Това би станало посредством икономическите лостове, свързани с пазара на труда, изнасянето на капитали и поставянето ни в действително икономическо робство. Евентуално членство на Турция в ЕС ще постави България в изключителни тежка икономическа зависимост и ще сложи начало на действителното разпадане на християнска България. Защото в духа на ценностите на ЕС за свободно преминаване на хора и стоки масовата ислямизация у нас изглежда неизбежна.
Като се вземат предвид икономическата криза, настоящият демографски срив, емиграцията и затрудненото положение на огромна част от българското население, обезлюдяването на редица региони, урбанизацията, циганизацията, ислямизацията, липсата на работни места и редица други негативни фактори, цените на земеделските земи и имотите като цяло в нашата страна преживяват изключително сериозен срив, което би улеснило още повече изпълнението на плановете на Ататюрк, Юзал и турската държава.
Правителствата на Република България никога не трябва да забравят, пренебрегват и подценяват изказванията на горепосочените. Ататюрк например казва: „Това, което нашите деди спечелиха със силата на оръжието, днес ние ще го купим“, Тургут Юзал е още по-директен: „Анкара ще купи Булгаристан.“
Жизнено необходимо е външната политика на България да е насочена главно към неприемането в ЕС на държавата Турция, чието ултраконсервативно правителство все повече налага ислямизацията, османизацията и пантюркисткия шовинизъм. И трябва да отчетем, че дори България да успее да спре Турция по пътя на присъединяването й към Европейския съюз, заплахата от бъдеща сериозна икономическа зависимост на страната ни не изчезва безвъзвратно. Към настоящия момент ние сме безучастни свидетели на масовото изкупуване на български имоти от подставени лица. Дори Турция да не стане член на ЕС, явно доктрините на Ататюрк и Юзал се изпълняват по план, а именно изкупуването на България. Отговорните служби трябва незабавно да насочат своето внимание към тези подставени лица и този процес да бъде предотвратен мигновенно.
Трябва да се знае при това, че докато Турция масово изкупува имоти на наша територия, същата в лицето на своята Главна дирекция по имотния регистър и кадастър, е поставила Република България и българските граждани и инвеститори в графата “ Забранено за закупуване на имоти в Турция“. В тази графа сме редом с гражданите на страни като Тайланд, Непал, Куба и др. Това действие на турската държава ни дава пълното право да се отнесем по същия начин със „съюзниците“ ни от НАТО, които премахнаха името на България от своята „Червена книга“ (Строго секретен военен документ, в който фигурират имената на държавите, представляващи основна заплаха за националната сигурност на Турция) едва в края на 2010 година, въпреки че България официално се присъедини към НАТО на 29 март 2004 г. Червената книга на Турция се преразглежда на всеки пет години, което означава че последната актуализация е проведена през края на 2005 година или след една година „съюзничество“ в НАТО с дългосрочна преспектива за следващите 5 години. Излиза, че през времето на така нареченото ни съюзничество в Алианса за периода 2004 – 2010 година България е представлявала основна заплаха за националната сигурност на Турция, което е достатъчно показателно за намеренията на ислямската държава и за доверието, което можем да имаме към нея.