Лира Литературно-рекламна Агенция
Междувременно правете любов, яжте, пийте и се веселете, защото гибелта е неизбежна…
Кристофър Прийст е един от най-уважаваните британски фантасти. Сред забележителните му книги са „Мантра“, „Блясък“, „Раздяла“, „Машината на пространството“ и „Престиж“ (филмиран през 2006 от Кристофър Нолан с участието на Крисчън Бейл, Хю Джакмън, Майкъл Кеин, Скарлет Йохансон и Дейвид Боуи). Прийст е вицепрезидент на дружеството „Хърбърт Дж. Уелс“.
Това лято издателство „Август“ публикува книгата му „Преобърнатият свят“ (в списъка на стоте най-добри научнофантастични романи на ХХ век) за пръв път на български език. Книгата е отличена с наградата на Британската асоциация за научна фантастика.
►Защо научна фантастика?
– Започнах да пиша, преди да навърша двайсет. Бях бавноразвиващо се дете. По онова време четях горе-долу само научнофантастични книги. Но щом започнах да пиша и да се отнасям сериозно към писането, почти загубих интерес към четенето на фантастика. Осъзнах, че писателите, които четях, не са толкова добри, колкото си мислеха всички, и тъй като все още растях и се променях, постепенно разбрах, че повечето от тях са консервативни в политическо и социално отношение. Пишеха за „бъдещето“, но аз не исках да живея в такъв вид „утре“. Това беше бъдеще, доминирано от родители, политици, машини, войници и астронавти, където жените бяха маргинални фигури, а проблемите се разрешаваха от инженери. Имам предвид прочути американски фантасти като Айзак Азимов и Робърт А. Хайнлайн, а и много други, не толкова известни.
Интересувах се повече от писатели, които бяха горе-долу на моята възраст. Джеймс Балард е най-добрият пример. Балард беше обладан от неща като времето, паметта и секса и беше повлиян повече от живописта, филмите и литературата, отколкото от комиксите за супергерои или списанията, които се занимаваха с принципа на работа на радиото… и се мъчеше да анализира такива сложни човешки реакции като страха, желанието, ревността и отчаянието. Това ми харесваше много повече. След като написах един-два романа, преживях период на криза. Не исках вече да пиша американски вид научна фантастика, но се чувствах достатъчно смел и достатъчно опитен, за да пробвам да се конкурирам с Балард. Затова спрях да пиша за известно време и пак се помъчих да разбера какво точно искам.
Накрая реших, че онова, което трябва да направя, е да се освободя от миналото и да измислям фантастични книги върху основните принципи (точно както беше направил Хърбърт Уелс), защото бях убеден, че фантастиката е валидна, вълнуваща и чиста форма на художествената литература, докато научната фантастика по някакъв начин е поела в погрешна посока и е била превзета от драскачи, главно американци, които не пишат както трябва. Това наложи да обърна гръб на традиционната научна фантастика и да се опитам да създам истинска фантастична литература по мой собствен начин.
Знам, че това може би звучи малко арогантно, но всеки млад писател – бях на 25, когато разсъждавах по този начин, трябва да вземе този вид решение какво да пише и как да го пише. Доводите ми не бяха много ясни и понякога объркваха другите – много хора разбираха погрешно онова, което се опитвах да кажа. Но то беше основано на амбициите на един нов писател и въпреки че минаха много години, и сега мисля повече или по-малко по същия начин.
Така че моят дълъг отговор на вашия кратък въпрос може да се обобщи така: не пиша научна фантастика, но се стремя да пиша нещо много подобно на нея. „Мисията“ ми е да пиша книги с надеждата, че читателите ще ги възприемат като забавни и оригинални, и следователно приятни за четене, но които са в същото време сериозни романи с истински сюжети като ревност, секс, отчаяние и спомени…
►Откъде черпите идеи и вдъхновение?
– Трудно е да се каже. От киното взимам много визуални образи. Уча езика, като чета книги. Срещам се с хора, гледам телевизия, преглеждам вестници и списания. В крайна сметка идеите като че ли се оформят от всичко това, но никога не съм сигурен как.
►Как прекарвате деня си?
– Когато децата ми ходеха на училище и години наред имах навика да ставам рано и веднага след като ги изпратя, да отивам в кабинета си. Сега режимът ми е по-лежерен. Но отивам в кабинета си веднага след закуска и чакам да ми дойде вдъхновение. Тъй като вдъхновението идва само когато то иска, аз междувременно плащам сметки, преглеждам имейла си, отивам в близкия магазин на пазар… ако работя усилено върху някой роман, обикновено започвам сутринта и работя до вечерта. Често спя един час следобед. Не гледам много телевизия. Обичам да гледам филми на DVD или в някое близко кино. Виждате, нищо интересно.
►Имате ли хоби?
– Никога през живота си не съм имал хоби. Нямам представа какво значи хоби и какво трябва да направиш, за да си намериш такова. Продават ли се в някой магазин?
►Как виждате бъдещето на нашата цивилизация?
Обречена да загине. Междувременно правете любов, яжте, пийте и се веселете, защото, доколкото виждам, гибелта е неизбежна… така че по пътя към края не е зле да се позабавляваме. Знам, че звучи безотговорно, но светът е попаднал в ръцете на негодници, които са твърдо решени да го унищожат, и обикновените хора като нас са безсилни да ги спрат.
►Какво ще посъветвате младите автори на научна фантастика и фентъзи?
– Няма лесни начини – работете много. Четете книги, четете, четете, четете. Откажете се от светския си живот или поне от по-голямата част от него. Не пийте алкохол и не взимайте наркотици, когато пишете. Не се отказвайте. Винаги се мъчете да подобрите работата си. Винаги се стремете да издигнете възможностите си на следващия етап. Писането е професия – бъдете професионалисти. И изпращайте шоколад на редакторите.
Пратете и на мен. Да ядеш шоколад е тайната на успеха.
►Вярно ли е, че писателите фантасти първи изобретяват това, което трябва да се изобрети, и после учените се мъчат да реализират идеите им? Или обратно, фантастите крадат идеи от истинските учени?
– Под думата „наука“ предполагам имате предвид точните или физическите науки. Моето определение е много по-широко. Думата наука произлиза от латинската scientia, която означава знание. Следователно съществува научен подход за повечето дейности в света. Например, има наука за обществото, наука за поведението, наука за секса, наука за литературата, наука за паметта… и т.н. Според мен идеята за знанието (или стремежа към знание) е много по-интересна, отколкото научната дейност в традиционния смисъл, и обикновено пиша точно за това.
►Какъв е вашият свят?
– Живея в отегчителния свят на външната действителност, продукт на милиони години еволюция и няколко десетилетия техническо развитие. Винаги обаче съм намирал света на вътрешната действителност много по-интересен и по-предизвикателен. Светът на мечтите, спомените, въображението, надеждите, плановете, желанията, ужаса, страховете, завистта, гордостта, самотата, вълнението и тъй нататък. Него мога да измисля сам, затова той е единствено мой. Всеки човек създава подобен вътрешен свят за себе си. Мисля, че това е единственият начин да не полудееш. Така че моят вътрешен свят не е по-оригинален от вашия, но според мен аз и много други писатели просто се възползваме от него по-добре, отколкото повечето други хора, които обикновено се задоволяват с външната действителност: с работата си, с това къде ще отидат на почивка, какво ще ядат или пият и т.н.
►Ако се сравните с образите от книгата си, на кои бихте искал да приличате? И защо?
Ако имате предвид „Преобърнатият свят“, не знам отговора, защото я написах толкова отдавна, преди почти четирийсет години! Оттогава нещата се промениха много, аз също. Книгата се остава същата. Може би желанието ми е да съм книга и никога да не се променям, а само малко да пожълтявам с възрастта…
Интервюто се препечатва с малки съкращения от списание Light
