Проф. Георги Гунев, автор на „Тъмната страна на полумесеца”: Ислямът може да се превърне в основна европейска религия

03.11.2011 Интервюта

В съседна Турция ролята на Кемал Ататюрк индиректно се отрича

Георги Гунев е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е аспирант в института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От 1988 г. живее в САЩ. Сега преподава съвременна история и международни отношения в три колежа в Южна Калифорния.
Автор е на книгите „Към брега на свободата” (посветена на Никола Петков), „Границата”, “Fighting Evil with the Help of Satan. President Roosevelt and Joseph Stalin 1941-1945” и „The Dark Side of the Crescent Moon”., която скоро ще се появи на българския книжен пазар под заглавието „Тъмната страна на полумесеца”.

►Вашата книга „Тъмната страна на полумесеца” излезе на английски и може да бъде намерена в „Амазон”. С какво тя ще бъде полезна на българския читател. Какво би научил от нея?
– Българският читател ще бъде запознат с възникването на радикалния ислям, както и с неговата стратегия в сунитската му и шиитска разновидности. В книгата има и много интересни и неизвестни подробности около американо-руските отношения.

►Цивилизацията възниква в Близкия Изток, а днес заплахата за нея идва именно оттам. Защо? Какви са причините за агресивността на ислямския радикализъм – краят на Студената война или?
– Интензивността и стратегията на радикалния ислям произтичат от промяната в демографската структура на населението в Русия и Европа, както и от слабостите причинили съвременната криза на западноевропейската демокрация, която, поне досега, се оказа неспособна да защити традициите си, културата си, правата и свободите на гражданите си от ислямската колонизация и агресия.

►Докъде може да стигне радикалният ислям и какви са пътища за неговото ограничаване. Европейският съюз в състояние ли е да се пребори с тази тенденция?
– В случай, че не срещне съпротива, към края на това столетие ислямът може да се превърне в основна европейска религия, поддържана от изключително репресивен апарат на ислямо-тоталитарния халифат. На въпроса дали е възможно ефикасно противопоставяне на ислямо- тоталитарната агресия, отговорът е положителен – да, възможно е. Друг е въпросът обаче дали подобна съпротива ще бъде оказана навреме…

►В християнския свят излизат постоянно книги –художествени и нехудожествени, в които открито се критикува църквата, но няма никаква реципрочност на Изток.
– Проблемът е там, че дори и най-злобните и цинични нападки срещу християнската религия и църква се интерпретират като упражняване на правото на свобода, докато критиката на радикалния ислям се разглежда от политически коректния интелектуален елит на Америка и Западна Европа като ислямофобия и расизъм.

►Чуват все повече гласове, че историческата ролята на Кемал Ататюрк за съседна Турция постепенно се омаловажава. Какво е Вашето мнение?
– В съседна Турция ролята на Ататюрк не само се омаловажава, но и индиректно (засега) се отрича. Днес в Турция безшумно, но планомерно, се осъществява един опасен процес на ислямизация, на която Кемал Ататюрк бе убеден противник.

►Можете ли да посочите един оптимистичен вариант и един песимистичен вариант за Европа и въобще за света.
– Що се отнася до положителен сценарий, в най-голяма степен аз го свързвам с промяната в манталитета на мюсюлманската общност, както и в интегрирането на мнозинството европейци около защитата на политическата система, наречена демокрация, независимо от тяхната етническа, расова, или пък религиозна характеристика.
Въпросите зададе Румен Василев