Лира Литературно-рекламна Агенция
„Бежанци” – дебютният роман на Весела Ляхова, е сред номинираните за наградата „Хеликон”.
–––––––––––––
Представете се с 5 изречения.
– Родена съм в Пазарджик през 1961 г. Завършила съм българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор съм на белетристични и критически текстове, публикувани в пресата („Литературен вестник”, „Култура”, „Демократически преглед”, „Словото днес”, сп. „Театър” и др.) и в интернет („Литернет”). Самостоятелни книги: „До слънцето”, 1993, сборник с новели, „Живот мисия. Книга за проф.д-р Цеко Торбов”, 2001, биографично изследване, и „Бежанци”, 2013, роман.
Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– На първо място признание за стойността на текста. Също и знак за интерес към разработваните в романа ми проблеми и към голямата тема за нашето минало, за националната ни съдба. Едва ли може да се очаква, че една награда ще подреди приоритетите на творците или на цялостния литературен процес, но все пак е ориентир за очакванията към писателите и за нагласите на четящата публика.
Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
– Конкуренцията в литературното творчество днес е голяма; разнообразието на теми, жанрове, стилове създава една пъстроцветна картина, която като че ли е малко хаотична. Стремя се да чета какво издават съвременните български писатели. Познавам творчеството на Иван Голев, а романа на Ина Вълчанова не съм чела, но ще го прочета.
Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
– Въпросът за поколенията в литературата е доста обтекаем – за възраст ли става въпрос, за припознатост в литературен кръг, за принадлежност към литературна школа или за естетически пристрастия – във всеки случай задълбоченото му анализиране следва да се остави на оперативната критика и изследователите. Извън това: бих се поставила в едно средно поколение, чието творчество е започнало преди промените от последното десетилетие на ХХ век. Поставям се сред застъпниците на класическото в сюжетирането, в изграждането на образите, в наративните техники, в езиковата похватност, в избора на теми, в естетическия избор.
На кои писатели, наши и чужди, сте благодарна и за какво?
– Възхищавам се от много писатели, които са участвали във формирането на моя творчески профил. От българските ще подчертая Димитър Димов, Емилиян Станев, Елин Пелин, Вера Мутафчиева – едва ли мога да изброя всички. От чуждите: Никос Казандзакис, Мопасан, Чехов, Голсуърти, Хемингуей, Толстой, Шолохов, Шукшин – също неизброими. Обичам увлекателния красив разказ и живите пластични герои. Мисля, че първата задача на художественото слово е да достави на читателя естетическа наслада.
Познавате ли профила на читателите си?
– Представям си го: всеки любознателен българин, с отношение към художественото слово и към историческата истина, всеки, който не е безразличен към народа си и към неговите идеали. А също – читатели, разнообразни по възраст, образование, произход.
Свързани заглавия
Иван Голев: Стремя се да не излъжа очакването на читателя да бъде изненадан
Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници
Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат
Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск
Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората
Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай
Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително
„Бежанци” тук
