Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден, 10 декември, преди 122 години е родена поетесата Нели Закс. Тя израства в еврейско семейство в Берлин, баща й е фабрикант и изобретател. От дете музицира, пише стихове и желае да стане балерина. Толкова е впечатлена от дебютния роман на Селма Лагерльоф „Сага за Йоста Берлинг“ (1891), че започва да си кореспондира с шведската писателка и това общуване продължава повече от 35 години. През 1921 г. с помощта на Стефан Цвайг издава първата си стихосбирка „Легенди и разкази“. Тя е в стила на неоромантизма и възпяваща природата и музиката.
По времето на Хитлер творбите й са забранени официално. Едва през 1940 г. успява чрез Селма Лагерльоф, която скоро след това умира, да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането й в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм (всички останали от фамилията й загиват в лагерите на смъртта). В столицата на Швеция работи като перачка, за да изкара прехраната си. Научава шведски и започва да превежда.
През 50-те години получава шведско гражданство. Започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно тя си пробива път и в литературния живот на ФРГ и бива „открита“ от младото поколение германски поети. Нейните стихосбирки „И никой не знае какво по-нататък“ (1957) и „Бягство и преображение“ (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват „Пътуване в безпрашието“ (1961), „Все тъй смъртта празнува живота“ (1961), „Пейзаж от викове“ (1966) и издадената посмъртно „Разцепи се, нощ“ (1971).
Пророческата поезия на Нели Закс се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите й са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество. „Небето те руши, ти вкусваш милостта“, се казва в едно нейно стихотворение.
През 1961 г. в Дортмунд е учредена литературна награда на нейното име. Пет години по-късно Нели Закс и писателят Шмуел Йосеф Агнон получават Нобеловата награда за литература. Парите от наградния фонд поетесата дарява на нуждаещи се.
Закс не се завръща в Германия и умира в Стокхолм на 12 май 1970 г. – денят, в който погребват Паул Целан (1920-1970).
Творби на Нели Закс са превеждани от писателя германист Венцеслав Константинов. Те са публикувани на liternet.bg.
НИЕ, МАЙКИТЕ,
в дома си спастряме
семена на копнежа от морската нощ,
пастирки сме ние
на разпиляно имане.
Ние, майките,
с планетите
мечтателно скитаме,
приемаме прилива
на отминалия, на идния ден,
с рожбите си
като с остров
сме сами.
Ние, майките,
на смъртта казваме:
разцъфвай в кръвта ни.
За любовта носим пясък,
а за звездите – сияещ всемир.
Ние, майките,
в люлките люшкаме
здрачните спомени
за деня на Твореца…
Ритъмът на диханието
е нашата любовна песен.
Ние, майките,
напяваме в сърцето на света
музиката на покоя.
1949
