Иван Бързаков е бил сред номинираните за Нобелова награда за литература за 2013 г. Това съобщи Христо Троански на премиерата на поетичната книга „Лумнали огньове” на Бързаков, която се състоя на 24 октомври в столичната книжарница „Хеликон-България.
„Тази година от всичките 195 номинираните за литературния Нобел, 48 са били за посочени за първи път. Сред тях е бил и Иван. Ние не знаем кои са основанията да бъде номиниран точно той. Наградата се дава на принципа на предишна книга или просто за цялостно творчество. Иван Бързаков е представен като българин, гражданин на САЩ”, заяви видимо развълнуван известният журналист и писател.
Троански уточни, че става дума за първата поетична книга на Бързаков „Яростно в скръбта”, публикувана през 2009 г. Той разказа много подробности за живота на автора – роден в интелигентно семейство на пъпа на София. Завършил английска и българска филология, но отвратен от системата, бяга през Югославия, плува 11 километра от словенския бряг до Триест, попада в лагер за бежанци и от там в САЩ. В Сан Франциско основава Международен образователен институт “Бързак”. Създава новаторския метод AOLIA – за ускорено обучение и дълбочинно възприемане на изобразителното изкуство. Въпреки че прави забележителна научна кариера, Бързаков останал дълбоко свързан с България.
„Не заслужавах да бъда номиниран. Българската литература не е известна с каузални автори, поне не ги считат като такива. „Яростно в скръбта” е подчертано каузална, така си обяснявам защо бяха отличени Солженицин, Бродски, а и други автори”, сподели Бързаков.
Той разказа, че се чувства особено, защото идва от погребението на Иван Дойчинов – негов приятел и голям преводач.
„На него дължим брилянтния превод на „Архипелаг ГУЛАГ”. Той е човекът, който ме закърми в любов към руската и американската литература. Беше и поет. По времето на социализма го държаха 12 години без работа и работеше като „преводач негър” – правеше преводи, а други се подписваха като такива, за което му плащаха 50%”, разказа Бързаков.
Той прочете откъси от новата си книга и предизвика публиката към дебат.
В края на премиерата Атанас Свиленов прочете рецензията си за „Лумнали огньове” в качеството си на неин редактор.
Книги от Иван Бързаков тук
Чела съм, че номинациите за литературния Нобел се оповестяват след 50 години. Може би това вече не е вярно, но все пак не стана ясно кой е официалният източник на тази информация (за номинирания автор).
Господин Бързаков обича да си учредява и раздава награди сам. Може да си е организирал инииативен комитет. „Яростни в скръбта“ не ми хареса. Потискаща, не особено силна поезия. Възможно е на английски да звучи по-добре.