Лира Литературно-рекламна Агенция
И да не се извиняваме с нашата бедност и с традиционното: „Няма пари!“ Когато една идея бъде счетена за необходима, за нея винаги се намират средства
Да, крайно време е. Повече от сто години от Освобождението насам, хиляди българи и българки, а през последните години десетки и стотици хиляди от тях бродят по света и създават и там свое изкуство и литература. И не веднаж записват името си не само като българи, но и като граждани на света.
Но какво знаят българите в България за тях? Най-често откъслечно и частично, няколко думи прочетени набързо тук и там, понякога с гордост, друг път и с малко завист. Във всеки случай недостатъчно, за да имат една по-точна представа за стореното. Какво знаем, например, за първите българи озовали си в Южна Америка още през първите десетилетия на Двадесетия век, които написаха книги за личните си странствания и премеждия? Какво знаем за сътвореното от потомците на българските общности в Русия, Украйна, Румъния и в други страни?…
Да не говорим за създаденото от българската политическа емиграция след края на Втората световна война, та чак до 1989 г. Това са десетки хиляди страници емигрантска литература от всички политически нюанси написани във вестници и списания, или отделни книги, сътворени благодарение на доброволния труд на редакторите и на материалната отзивчивост на хиляди родолюбиви българи. Една част от тази литература беше събирана своевременно още тогава от службите на бившата Държавна сигурност, естествено с други цели и задачи. Предадоха ли, обаче, по-късно тази литература в библиотеките, където е нейното място и където единствено може да бъде спастрена за идващите след нас? Нека отговорните да кажат.
А изданията, печатни или електронни, които съществуват днес? В САЩ, Франция, Германия, Англия и другаде? А частните радио- и телевизионни програми създадени пак от българи, които осведомяват българите извън България за събитията у нас? Кой е чувал за тях?
Вярно е, че днес има Държавна агенция за българите по света. Но задачите на тази агенция са съвсем други. Пък и съществуващите у нас библиотеки също не са в състояние да съберат тази многостранна литература, за да я поставят на разположение на интересуващите се от нея – било с цел за научни проучвания, било за личен прочит. Затова за тази работа е необходимо да бъде създаден един напълно независим и самостоятелен Център или Институт – онези, които ще го създадат, ще решат, – който да събере, проучи и следи това, що се твори от българите по света.
Ето, с тази цел се обръщаме днес към Вас. Вие, средствата за информация, както и колегите по перо, вие съзнателните граждани на българското общество, всички заедно трябва да приканим днешните отговорни лица на българската политика и на културните институции да вземат присърце тази неотложна задача.
Защото е дошло крайно време да се създаде един самостоятелен Център или Институт за българската литература и за българските културни и други прояви по света.
И да не се извиняваме с нашата бедност и с традиционното: „Няма пари!“ Когато една идея бъде счетена за необходима, за нея винаги се намират средства.
Често ние, българите, се проявяваме като неповторими майстори в пилеенето на ценна наследственост и капитали от всякакъв род. Да не пропилеем и този безценен духовен капитал, създаден от българите по света. Защото идващите след нас няма да ни го простят.
Ето защо ние сме убедени, че само така и всички заедно ще можем да постигнем набелязаната цел. Зависи единствено от нашите усилия!
За връзка с нас:
Георги Н. Николов Тончо Карабулков
Изследващ българската Директор на списание
емигрантска литература по света Revue Périodique (Ревю Периодик)
Велико Търново Франция
bi_georgi_nikolov@abv.bg karaboulkov.tontcho@wanadoo.fr
