Лира Литературно-рекламна Агенция
Джойдийп Рой-Батачаря е индиец. Завършил е философия и политически науки в „Presidency College” в Калкута и Международни отношения и немска философия в американския университет „University of Pennsylvania”. Прекарва години наред в пътуване, като е свидетел на Революцията в Чехословакия, пътува също така до Румъния, Унгария и Чехия. Първата му книга е „The Gabriel Club”. Става писател на пълен работен ден през 1998 г.Следват книги като „Разказвачът от Маракеш” и „Bавилон”, в които действието се развива в ислямския свят. Конфликтът между Запада и ислямските традиции е основен в неговото творчество. Представяме ви интервю на Рой-Батачаря пред almabooks.com, в което говори за „Разказвачът от Маракеш”, преведен вече и на български.
–––––––––
Вие сте изучавали философия, защо се обърнахте към художествената проза?
– Любов към четенето, любов към писането, любов към незапълнените пространства като ума, например.
И затова не ви достигна философията?
– Философията ми отвори вратата към прозата. Изучавал съм немска философия, идеалисти и романтици. Хегел, Ницше, Витгенщайн. Това, което следва от философията, е загубената кауза. Трябваше да се насоча към проза. Освен това, има доста философия и политика в това, което пиша.
Вие сте роден в Индия, прекарали сте доста време в Европа, а сега сте в САЩ. Индия повлияла ли е върху вашето творчество?
– Нося Индия в сърцето си, където и да отида. Със сигурност е повлияла. Аз обичам да влизам под кожата на нещата – да откривам цвят, аромат, текстура. Пиша отвътре навън, така да се каже. Не описвам дъжда. Героят е подгизнал от вода. Трябва да изпиташ какво означава индийски мусон, за да знаеш какво е да си „подгизнал”. Целта е чрез думите, емоцията да оживее. Без свободен дух и автономност писането е мъртво.
Бяхте ли запален читател, като израствахте?
– О, да. Представете си 11-годишно момче, което кара колело по 4 мили на отиване и връщане всеки ден, за да отиде до магазин за хранителни стоки, чийто собственик има навика да заема стари книги на млади читатели. Даваше ни книгите на части. Представете си, връщаш се, след като си прочел първите 50 страници, но от 50 до 100 ги е заел някой друг. Има от 100 до 150, затова взимаш тях, а после се връщаш. Така прочетох голяма част от книгите на Толстой и Достоевски. В ума ми продължава да съществува влиянието на това объркано четене.
Защо Маракеш?
– Това е любовна история. Развива се в древен град с един от най-големите пазари. Това място се трансформира в цял нов свят през нощта, своеобразен „Цирк дьо Солей”, ако мога така да се изразя. Само че е от стотици години и не се е променил. Комбинацията от история, Африка, магия, Сахара, безвремие: признавам си, влюбих се от пръв поглед. Нямах шанс. Маракеш ми отвори вратите към ислямския свят и аз пътувам из него оттогава.
Защо точно „Разказвачът”?
– Аз съм възхитен от устното предаване на истории в племенните култури. Това предаване има голямо значение за съвременни, уеб-доминиран свят. Тази промяна в света се е състояла и преди 2 500 години, но тогава преходът е от устно разказване към писменост. Например от Платон тогава. Всички велики култури са започнали от устното разказване. Но в момента в ислямския свят са останали последните бастиони, където това все още съществува.
Защо устното разказване умира по света?
– Главно заради медиите, сега телевизията, преди това радиото и филмите. Сега има вече и интернет – проклятие за устното разказване. Постепенно разказвачите изчезват. Появява се нуждата всичко да се записва, защото човешката памет избледнява.
Значи „Разказвачът от Маракеш” е елегия за една умираща традиция?
– Не точно елегия. По-скоро припомняне за това, което е изгубено, почит към тази традиция и повик за нейното спасяване.
Какво ще научат читателите за Маракеш?
– Ще го опознаят по-добре, със сигурност. Надявам се да се решат и да го посетят. Това е изключително място.
Фото: randomhouse.com
Свързани заглавия
„Разказвачът от Маракеш“ от Джойдийп Рой-Батачаря (анотация и откъс)
„Разказвачът от Маракеш“ тук
