Достена Лаверн: Протестите в Гърция и в други страни са част от същия протест, който тече и в България

Достена Лаверн е родена в Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американския колеж „Гладстоун“ в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология от Академията за социални изследвания в Париж. Живее в Страсбург. Журналист е в списанието за култура на френския всекидневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас“. Президент е на Националния делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. В България е известна с книгата си „Експертите на прехода”. За агенция БГНЕС Лаверн коментира политическата ситуация в страната.

„През февруари аз бях учудена от силата, от мощността, от това нежелание на хората да се върнат назад, докато не падне правителството на Борисов. Има някаква натрупана енергия, която през годините е била потискана и в един момент, бутилката се отпушва и излиза духът от нея. Виждаме го и сега. През февруари аз много внимателно следях, бях много развълнувана от това, което се случва. Бях дори малко вбесена от това, че на протестите не обръщаха внимание, например, медиите във Франция, като че ли в България нищо не се случваше. И затова написах една статия „Медийната зима на българската пролет“. За разлика от арабските страни, за разлика от случващото се в други теми в западната преса, България не беше тема. България стана тема в западната преса напоследък с протестите от юни, които за съжаление, бяха интерпретирани, както в България така и на Запад в рамките на едни клишета, които доста ме обезпокоиха, като един вид антикомунистически протести, като че ли България 23 години не излизала от състоянието си на комунистическа страна, сякаш комунизмът още е факт.

Усетих желанието, както на някои анализатори, задкулисни актьори в българската политика, така и западната преса, а може би тези неща са свързани, да се интерпретират на случващите се събития днес като едно повтаряне за трети път на събитията от 1989 година, 1997 година, която тогава беше интерпретирана като втора 1989. Сега – трета 1989 или втора 1997 – по същия начин 2013 година. Тази интерпретация е също и начин да се даде видимост на новия антинеолиберален характер на исканията. Така, сякаш тъпчем на едно място в историята, така ще се опитат наистина да ни накарат да тъпчем на едно място… Според мен това е доста тенденциозно и доста грешно, защото, в случая, антикомунизмът е един вид пушечен газ. Той е един газ, който замъглява и размива един истински анализ…Протестите през февруари показаха, че България е вече част от ЕС и, че тези преходи, които настъпиха след 1989, говоря за преходи, а не за преход, се синхронизираха. Защо казвам преходи – в книгата „Експертите на прехода“ /2010г./ ми, която излезе в България, която много хора интерпретираха като вид разобличение на нашия елит, всъщност в основата й и в тезата й най-основното беше, че преходът в

Източноевропейските страни и в България не е преход към демокрация и към модерни демократични институции, а част от един глобален преход, част от един европейски преход към един нов вид управление. Затова са и преходи, а не само преход. В него държавата просто е само един от актьорите на този преход, а другите участници в прехода, тези, които един вид преговарят в новата политическа реалност са международни организации и организации на мафиотите – лобисти, дори на престъпен принцип. Актьори, които не са международните демократични институции. Така, че февруарските протести, февруарските митинги бяха ясен знак, че България влиза по-цялостно в това поле на изравняване на социалната и политическа реалност на другите европейски страни, защото те могат да бъдат сравнени с протестите в Гърция, с протестите в Испания, в Португалия. За първи път в България се появиха протести на принципа на контестация на този нов управленски модел, който има основания на финансово – либералния модел в момента. Той постави в една кризисна ситуация в момента всички европейски елити, а и не само в България.

Скандали, що се отнася до корупция, скрит лобизъм, изнасяне на пари в офшорни зони текат и във Франция и в други страни, съвсем не сме единствените. И ми е изключително неприятно и омерзено да виждам един провинциален вид анализ в България, който внася едни страхове от сорта: „Ето, сега виждате ли, че заради „Атака“ или това, което се случва в България ще ни изключат от ЕС!“ Самите европейци си позволяват този вид шантажи, това е доста недостойно. И ние в България трябва да си кажем, че, например, партията на Марин Льо Пен определя в момента до голяма степен поведението на десните партии във Франция, националистически партия в Белгия са доста навътре в упражняването на един политически шантаж. Да не говорим и за други страни – в Гърция, страна, която години наред след управлението на „полковниците“ през 70-те години на миналия век беше имунизирана от появяването на екстремно дясно, сега „Златна зора“ е втора или трета партия по сондажи в Гърция. Това е невероятно, те бяха напълно ваксинирани от подобни екстремно – фашистки партии. Това е общ феномен тези партии да влияят на политическото статукво, което идва от общото недоверие към елитите на прехода, но не само на нашия преход, внимателно искам да подчертая.

Елитите на прехода и в Западна Европа, защото левите партии, които одесняха след падането на Стената и десните партии, които служат на интереси не на национално /както във Франция традиционно беше Голизмът/, а пак на международни лобисти и други интереси и т.н. Те също са поставени под съмнение от хората в един момент. Така, че ние сме, това, което се случва в България, в центъра на феномените в Европа. Така, че да престанем с това провинциално виждане на нашата ситуация и да си мислим, че сме единствените и на всичкото отгоре да се подлагаме на нечестни критики, не че няма какво да се критикува. Но ние не сме извън Европа и не може да бъдем оценявани като страна, която трябва да доказва, че е страна, която не е комунистическа. Това е много грешно.

Аз смятам, че протестите, които започнаха през юни бяха, наистина една спонтанна реакция най-вече в началото и аз го казвам и ще го повторя, че аз се чувствам донякъде солидарна с тези протести. Протести, които изразяват една морална погнуса от факта, че това правителство, което трябваше по някакъв начин да дойде като по-чувствително към обществото, към хората, които са извън политиката, които са граждани и имат права и си вдигнаха нивото след февруарските протести, по някакъв начин трябва да бъдат забелязвани. Не може повече този стил на управление, което показа в началото на Пеевски да продължава. Не може така – „дайте тук набързо да уредим нещата, няма демокрация, няма институции или да ги пренебрегваме, Плевнелиев, не е тук, дайте да го накараме да подпише, той е слаб и на бърза ръка ще направим всичко, от което имаме нужда да направим!“ това вече не може да се прави.

Донякъде в такъв смисъл протестите са една здравословна реакция на обществото, според мен. Но проблемът обаче е друг – че зад тази здравословна реакция в един момент се оказа, че започва една много вредна манипулация именно от хора като тази група наречена „Типинг пойнт“ или изобщо експертите, за които писах. Как разбрах още в началото за тези организации, за които говоря в моята книга и, които по някакъв начин участват в задкулисието. След кризата по назначаването на Пеевски, Орешарски поиска да покани НПО да разговаря, да дискутира с тях какво може да направи в тази ситуация по някакъв начин да намали социалното напрежение. Тогава в една листа от около 20 организации, една група, точно героите от моята книга отказват подобен диалог и като почнем от АКСЕС, защото започва с А и стигнем най-вече до Центъра за либерални стратегии. Точно за героите на прехода става дума, наистина тези, за които писах. В един момент те отказват диалог и започват да се идентифицират, самите те, отново като опозиция. И както през 1989/90 година те ще играят ролята на опозиция, защо, защото това е много интересно. През 90-те години СДС беше много слабо, тогава тези хора трябваше да играят като съветници на новообразуващото се тогава СДС, но и донякъде самите да играят като опозиция извън парламента. Т.е. на принципа на НПО, финансирани отвън, т.е. ние нямаме наша собствена опозиция, българска партия или партии, защото и ДСБ и СДС и други направиха много политически грешки, които ги извадиха от Парламента.

ГЕРБ е компрометиран и сега ситуацията е такава, че тези НПО, както през 90-те години, самите те заемат ролята на опозиция. Това е абсурд! След 23 години това е абсурдно и доказва до каква степен нашият демократичен преход не е демократичен преход, защото не е успял да създаде демократични партии. Дясна партия като опозиция в България в момента няма, истинска. Те са много слаби. Сега ще правят десен реформаторски блок. И кой ще ги организира, кой ще ги прави – пак същите експерти, които правиха СДС-то 90-те години, за което доста съм писала в книгата. Това, наистина, е жалко.

Бойко Борисов, това е обществена тайна. Когато се създаде Глобална България и беше издигната кандидатурата на Борисов като кмет на София, след това като лидер на ГЕРБ и премиер – това, наистина беше един много интересен инженерски проект. Аз го бях усетила и писала за това още тогава. И когато настъпи „помирението“ между БСП и СДС с идването на царя като сила се видя, че вече не може да се играе на терена само с двата футболни отбора. И след като ритали, в кавички, на тези експерти след идването на Сакскобургготски изведнъж решиха, че популизмът е нещо много добро. Аз съм го писала в книгата си, че изведнъж Иван Кръстев прави конференция и обръща мнението си и каза, че „популизмът е много здравословен за демокрацията.“ Именно тогава започна инженирането на кандидатурата на Борисов. Сега Борисов е извън борда по ясни причини след протестите през февруари, сега какво да се прави, трябва нещо да се измисли… И измислиха нашите експерти да дестабилизират ситуацията и да искат нови избори. Но след тях не е ясно какво ще се случи, защото, според мен, този десен реформаторски блок няма силата да действа като парламентарна партия или обединение на партии. Ще се получи една патова ситуация на изборите, която ще дестабилизира ситуацията в България. Тези хора, които са улицата не си дават сметка изобщо за това, за съжаление, те не могат да мислят конструктивно политически поради много причини. Те реагират емоционално и биват използвани да се дестабилизира ситуацията в България.

А според мен, гледайки геополитически какво се случва в региона – ние сме в зона, в която САЩ имат изключителни интереси да могат да реализират някои енергийни проекти. Те са в криза. Страхът е социалистическото правителство да не задвижи някои съвместни енергийно проекти с Русия и това е част от задкулисието и затова тази зона е много чувствителна и дестабилизирана в момента. Много уязвима е Европа в тази зона и еврото. Ето аз съм в Гърция в момента, която много обичам и тя е съсипана…И тук, както и в България младите хора емигрират и няма скоро да се върнат. И Гърция ще бъде точно така разградена, както беше България. И протестите в Гърция и в други страни са част от същия протест, който тече и в България.

Когато започнах да се занимавам с тинк танковете (мозъчните тръстове – бел. ред) във Франция и в други страни, анализите ми бяха интерпретирани като „я не се прави на Касандра, чакай малко!“ тогава в края на века европейските демокрации се държаха по-достойно, анализите ми изглеждаха песимистични. Сега, когато ситуацията е много тежка или ще настъпва огромна конфронтация с правителствата, каквото се случва в Египет и води до насилие. Дано не се случва, но от друга страна обществото не може повече да бъде манипулирано и политическата олигархия няма да може да продължи по този начин. Може само да притиска икономически, но все пак някой трябва да купува стоките…

Оптимистът съм все пак – в София се срещнах и с млади хора, участници във Февруарските протести, които имат визия за изборния кодекс и за много други промени.

В същността си залогът на протестите е не премахването на комунизма (фиктивното чучело), а създаването на истински демократично и съобразено със законите управление на държавата. Българите имат нужда от държава, която да служи на цялото общество, а не с ояли се слугинско олигархични клики, които играят на политика по сценография на експертите на прехода.

И на финала бих искала да цитирам големия френски политик, мислител и историк Алексис дьо Токвил (1805-1859) в „Демокрацията в Америка: миналото вече не помага да се анализира бъдещето“.

Фото: festivaldepoesiademedellin.org

„Експертите на прехода” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔