Лира Литературно-рекламна Агенция
Кой е най-великият американски роман – това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Предлагаме ви различните мнения на експерти от американски университети. Техният избор е публикуван в themillions.com.
„Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен – Маргарет Е. Райт-Кливлънд от „Florida State University”:
„Ако целта на най-великия американски роман е да предизвика американците да вършат добрини, то творбата на Твен заслужава тази титла. Авторът ни напомня, че за да решим проблема с расизма, е необходимо белите да се променят. Не случайно Хемингуей е казал: „Модерната американска литература идва от една книга – за Хъкълбери Фин”.
„The Ambassadors” от Хенри Джеймс – Стюарт Бъроуз от „Brown University”:
„Това е трудно четиво. Доста далеч от ангажиращия и разговорен стил на други американски класики. Забележителен е обаче героя Ламбърт Стретър. Въображението, което Джеймс му вдъхва, надхвърля рамките на всеки други персонаж от американската литература.
„Corregidora” от Гейл Джоунс – Зита Нунес от „University of Maryland”:
„Тази книга показва какво е да си американец в годините на робството. Авторката проследява робството като явление, тръгващо от Африка, продължаващо през Бразилия, за да стигне до земята на свободата, Америка. Изследвани са последствията от него. Колебах се между творбата на Джоунс и „Чичо Томовата колиба”, но все пак посочвам „Corregidora”.
„Кръстникът” от Марио Пузо– Том Фераро от „Duke University”:
„Пузо ни кара да гледаме на всички класически истории, били тези на Ахаб или Гетсби, по различен начин. Той ни учи да виждаме различните страни на монетата. Плюс уникалността на обичаите в Сицилия, привлекателна дори в своята жестокост.
„Невидим” от Ралф Елисън – Джоузеф Фрусконе от „George Washington University”:
„Величието на книгата на Елисън се крие в това, че означава много за различни хора. Изследвани са проблеми като идентичност, раса, история, политика, мъжество, лично израстване. Повествованието върви така, сякаш слушаш джаз-мюзикъл”.
„The House of Mirth” от Едит Уортън – Кърк Кърнът от „Troy University”:
„Уортън разглежда много популярна тема – омразата към богатите. Това е най-икономически ориентирания претендент за отличието най-велик американски роман. Сякаш се изправям пред собствените си проблеми, когато чета тази творба. Само че замерям проблемите с думи, а не с пари.
„Лолита” от Владимир Набоков – Албърт Мобайло от „The New School”:
„На пръв поглед е несправедливо да поставяме един руски имигрант пред хора като Фицджералд, Фокнър или Хемингуей. Но на Набоков не му е било необходимо да е роден в Америка, за да ни вземе номера. Да осъзнае, че всичко, от което се нуждаем, е добро шоу. Той разкрива нашите най-големи грехове и ни кара да се гордеем със себе си едновременно”.
„The Making of Americans” от Гертруд Щайн – Присила Уолд от „Duke University”“
„На персонажите на Щайн липсва енигматизма на Гетсби и Ахаб, както и невинността на Ник Карауей. Те оживяват заради своята баналност. Точно тя е централна в романа, а не сюжета. Тук не става въпрос за някоя грандиозна одисея. Точно това прави книгата велика.
„Моби Дик” от Херман Мелвил – Хестър Блум от „Penn State University”:
„Моби Дик” е книга за работата, която трябва да вършим, за да намерим смисъл в света. Както като индивидуалности, така и като колектив. Трудът на Мелвил е посветен на опознаването и приемането на другия.
