Начало / Интервюта / Илия Троянов: Истинското пътуване е една голяма несигурност

Илия Троянов: Истинското пътуване е една голяма несигурност

Голямата литература се появява, когато авторът успее да се вживее в нещо, което го смущава и озадачава

 

 

Роденият в България писател Илия Троянов (46 г.), който е запален пътешественик, даде нетрадиционно интервю за германския вестник „Ди велт”, което ви предлагаме с малки съкращения.
От шестгодишен Троянов живее извън България – в Западна Германия, Кения, Франция, Индия и ЮАР. Той става известен с първия си роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, публикуван през 1996 г. Автор е на документални книги за Африка, превежда африкански поети.
В края на август на немски ще излезе новият му роман „Топене на леда”, издаден от „Hanser”.

 

 

►Обиколили сте Индия, живели сте в Африка, обикаляте и родната си България. Някога ще си вземете ли отпуск да отидете на море при пълен пансион, ангажиран половин година по-рано?
– Това ми идва много екзотично. На плажа ще се отегчим след два-три дни. Но главният проблем е друг, нишите за туристи са измислени затова – да не не докоснат по никакъв начин до Чуждото. Собственият ми опит от хотелите на Червено море е, че навън зад високата ограда са опасните Чужди.

Нищо не изнервя туристите така, както другите туристи. Как да се реши това противоречие?
– Тази раздразнителност от другите е само израз на желанието да имаш единствено за себе си прекрасното място. Независимо дали пътуваш в лукс, или с раница на гърба, не е без значение кой минава пред фотоапарата ти. При туризма винаги е сигурно какво ще се види. В противовес мога да кажа, че истинското пътуване е една голяма несигурност.

Но туризмът не е ли мека форма на любопитство?
– Разбира се. Аз просто говоря, без да морализаторствам. Но съм установил, че туризмът и пътешестването всъщност са противоположности. Целта на пътешествието е „да се присадиш”. Хвърляш се в нещо, за да бъдеш докоснат от Чуждото, може би да бъдеш наранен, а вероятно и променен от него. Главната цел на туризма е да предотврати всичко това. С едно изречение: за туристите истинското пътуване изглежда като недостатък.
Не може да се пътува, защото земята е кръгла – това излиза от тезата на философа Марк Гилиам, която гласи, че в познатия без остатък цивилизован свят може да се упражнява само туризъм. Заблуда ли е това?
– Какво означава „без остатък цивилизован”? В нашите огромни метрополии ние изживяваме истински експлозии на нецивилизованост. Те са котел, пълен с лудости, превъртания и бруталности. Това може да го потвърди всеки, който е прекарал няколко седмици в Бомбай или Сао Паоло. Там може идеално да се пътува – в класическия смисъл, и да се видят неща, които не си подозирал.

Фактът, че сме изследвали всяка стъпка от света и го наблюдаваме със сателити, не е от значение за личните преживявания по време на пътуване. Аз бих могъл да почувствам като изключително вълнуващо и разширяващо хоризонта, ако живея половин година при някой селянин в Укермарк (историческо място в североизточна Германия – бел. ред.), въпреки че то е известно на света с много други забележителности.

На книжния пазар напразно няма книги за пешеходното пътешестване. А именно ходенето пеш те освобождава най-истински.
Политически след 1989 г. светът изглежда е станал по-голям. Технически обаче става все по-малък заради бързите транспортни връзки и новите възможности за комуникация. Въпросът е: кое от двете е вярно?
– Както винаги от Средновековието насам – и едното, и другото. Възприемането на света е все още удивително обременено от клишета. Огромният медиен апарат ни внушава чувството, че всичко вече е изчерпателно представено. Когато говоря с образовани хора за Африка или Индия, светът е безкрайно малък. Дали е малък или голям, зависи от самия теб.
Използвате ли Google Earth, за да подготвите едно пътуване?
– Всъщност аз не искам да знам нищо конкретно и визуално за моето пътуване. Не използвам пътеводители, дори ги намирам за опасни. Чета книги за историята и политиката на страната, в която искам да отида.
През август ще излезе новият Ви роман „Топене на леда”. В него разказвате историята на един изследовател на климата и на умиращ глетчер. Пътували ли сте в Арктика?
– Трябва да правим разлика между Арктика и Антарктика, защото става дума за една дихотомия на нашето време. Арктика е изгубена. Следващата година там ще се бият първите сонди и когато започне масовата експлоатация на природни ресурси, което руснаци, канадци и датчани само чакат, до 10 или 20 години Арктика няма да я има.

Антарктика пък е последното място върху земята, което още не се експлоатира по план. Известният Договор за Антарктида е един от малкото, в който международната общост е решила наистина да опази една част от земята. Бил съм два пъти там.
Едно истинско пътешествие се нуждае от безцелност – това го пише в увода на Вашия сборник с репортажи „Щурият глобус”. В романа Ви „Събирачът на светове” казвате: „ние искаме да търсим, но в никакъв случай не искаме да намираме”. За вярата ли става дума тук? Има ли някаква зависимост между пътуването и религията?
– В религиозните повествования пътуването е важна метафора. На архетипно ниво зависимостта я има. И ако се запитам лично – и за мен тя съществува. Аз се възхищавам на хора, които не вярват, че някъде може да се намери сигурен пристан, а че пътешествието продължава и от гледна точка на вярата съществува нещо като интеррелигиозно странстване.

За това има много примери, на прима виста ми идва следният: Шри Рамакришна живял като мюсюлманин, като християнин и най-дълго като хиндуист. И това интеррелигизно странстване е много близо до литературната нагласа. Според мен голямата литература се появява тогава, когато на автора му се отдаде да се вживее в нещо, което го смущава и озадачава, и за което той трябва да впрегне всичките сили на интелекта и въображението си. Ето ви един хубав паралел между литература, пътешествие и религия.

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …