Начало / Интервюта / Адам Георгиев: Аз съм доста автентичен

Адам Георгиев: Аз съм доста автентичен

Разговор с автора на първата чешка „Хомосексуална трилогия”

 

 

Адам Георгиев (род. 1980) е чешки поет и писател с далечен български корен. Премиерата му като прозаик са три книги, известни като „Хомосексуалната трилогия“ – първата част излиза на български със заглавието „Хомоголгота“. Според Чешката национална телевизия, тази трилогия прави Адам Георгиев най-продаваният гей автор в страната.

 

 

►Адам, трудно ли ви беше да пробиете в съвременния чешки литературен елит, към който днес безспорно принадлежите?
– Благодаря. Не беше лесно. Отне ми 10 години. Но не говоря за 10-те години на творческо съзряване, а за 10-те години, необходими да бъда признат за творец. Още когато бях 18-годишен проф. Радован Лукавски видя общи черти между моята първа поетична книга и творчеството на Франческо Петрарка. Но никой не обърна внимание на това. Основна за мен се оказа срещата ми с първата дама на чешката литература Ева Кантуркова, по онова време председател на Общността на писателите. В рецензията си за моята поема „И Исус Христос е бил самоубиец” за второто издание на книгата тя написа, че това е интуитивно прозрение на голям талант. Тя беше първият човек, който публично и непоколебимо изрече подобно признание. Винаги ще съм й благодарен за това. В момента, в който четях рецензията й, внезапно ме разтърси неконтролируем плач. Това беше най-големият катарзис в живота ми. По-късно описах този момент и в книгата си „Хомоголгота”.

Да, тази ваша книга стана широко популярна не само в чешкото гей общество. За читателите ще припомня, че тя се смята за първата хомосексуална проза в съвременната чешка литература. Срещнахте ли трудности при издаването й?
– Ева Кантуркова, която написа предговора към книгата, тогава ми писа, че ръкописът е много въздействащ, но биха могли да възникнат проблеми с намирането на издател за подобен текст. Моят издател обаче – д-р Химал от издателство „Петърклич” – беше въодушевен от ръкописа и без колебание предприе издаването му. Той издаде също така и втората ми книга – „Булевард на слънцето”, и третата – „Убий ме, Елиза!”. Така се оформи този своеобразен триптих, наречен впоследствие Хомосексуалната трилогия.

Какво според вас е нещото, което различава книгите от тази трилогия? А онова, което ги обединява?
– Различни са като структура и отчасти като поетика. „Хомоголгота” е най-цялостна като текст. „Булевард на слънцето” е близка до колажа, но е по-философска и по-изпипана в литературно отношение, някои пасажи са наистина за ценители. „Убий ме, Елиза!” е най-фрагментарната, смесица от разпадащи се картини, отделни фрази , накъсани диалози. Като в предсмъртно бълнуване. Подзаглавието неслучайно е Агония.
Литературната критичка на седмичника „Право” определи „Хомоголгота” и „Булеварда…” за експериментална проза, което много ми допадна като твърдение. Общото и за трите книги са абсолютната откровеност, вулгаризмите и смесването на различни равнища, високи и ниски. Д-р Микулашек в своята отлична студия, включена накрая на книгата, изрежда 12 „изми”, които е открил в текста – от романтизма и символизма чак до „измите” на бийт генерацията и ъндърграунда.

Ще разкриете ли как завършва трилогията?
– Няма да разкрия какво се случва с главния герой. Но мога да ви кажа как завършва трилогията. Краят е метафизичен. Истината и истинността се оказват в невидимото измерение, което не означава, че не съществуват. Напротив. И тъкмо поради това са по-силни и неуязвими/непобедими. Казано с едно изречение от новата ми книга: „И макар че не ръкопляскахте, аз все пак чух аплодисментите ви.”

В последно време наистина събрахте доста аплодисменти. Какво е усещането още ненавършил 30 години автор, като вас, да бъде сравняван с У. Бъроуз, М. Кундера, Ч. Буковски или дори с такива върхове на чешката литература като Ладислав Клима и Владимир Холан?
– Разбира се, усещането е приятно. Такива сравнения само помагат на един млад автор. В Америка така правят за увеличаване на продажбите. Но аз съм и доста автентичен, това, което пиша, струи директно от мен, просто го правя по свой оригинален начин. Някога често сравнявали звездата на чешкия шансон Хана Хегерова с Едит Пиаф, на което тя отвърнала: „Аз съм уникална, неповторима, нямам нищо общо с нея”. Днес и аз ще ви отговоря по аналогичен начин: Уникален съм. Знам по какво се различавам и по какво си приличам с всеки един от тези автори. И мога съвсем отговорно да ви кажа, че се различавам от тях именно в слабостите им. С изключение на Владимир Холан, който вероятно няма слабости. Гъделичкам самочувствието си с идеята, че съм негово превъплъщение. Починал е три месеца преди аз да се родя. Така гледам и на стихосбирките си „Поет Мъчение Палач” и „Водачи из Ада”.

Нужно е доста голямо самочувствие на творец, за да се изрече подобно твърдение.
– Да, аз имам самочувствието на такъв. Ако не беше така, нито една от тези книги нямаше да види бял свят. Първите си публикации направих на 17. Само аз си знам колко труден беше пътят ми. Доста проблеми ми създаваше тогава моето самоопределяне. Благодаря на Бога, че днес мога да пратя всичко това по дяволите. Талантът и работохолизмът ми са неоспорими. Единствено Бог знае защо ме е надарил с талант и самоувереност. За да го наложа. Аз разпространявам словото божие. Негов слуга съм. И единствено пред него изпитвам смирение. Той ме дари с таланта.
Ще допълня само няколко думи от песента на един съвременен чешки рапър, Джей Дизел: „Тук аз съм в първа лига… Движа само с най-добрите.” Предговорът към една моя книга пък написа световноизвестната режисьорка, носителка на „Златен глобус”, Агнешка Холанд. Хомоновелите ми са илюстрирани с фотографии на Роберт Вано. Останалите, рапърите и хип-хопърите, са съвременните поети. Някои от тях наистина са добри. А покрай вече споменатата моя многопластовост мога да кажа, че и те са мои „братлета”.

Какви са читателските отзиви? За мащабите на Чехия книгите ви се продават доста успешно.
– На първо място искам да кажа, че много благодаря за писмата и отзивите на своите читатели. Отговарям на всички. Най-много обаче ме зарадва един читател, който ми написа, че съм се превърнал в „бурята на чешката литература”. Заради това посвещението в последния том от трилогията гласи: „На моите читатели: понеже моята битка се превърна и във ваша битка.”

Как приемате много позитивния прием на „Хомоголгота” в Полша?
– От една страна, това показва, че Полша вече отдавна не е страната на закостенелия ортодоксален католицизъм, там също има модерно, независимо изкуство. Гордея се, че книгата ми издаде издателство „Критика Политична”, което е възприемано като средище на полската интелигенция. За два месеца в Полша излязоха повече рецензии за мен, отколкото в Чехия за две години. Това показва, че Полша е по-духовно ориентирана страна, повече развита в културно отношение от Чехия. Дори в Ягелонския университет в Краков за мен се появи цяла дипломна работа.

В рецензията си в „Литерарни новини” Якуб Ваничек сподели едно свое интересно наблюдение: „За любовта Георгиев казва повече от достатъчно – тя не достига до хомосексуалистите, липсва при тях, изтласкана е от сексуалността.” Какви са всъщност основните теми във вашите хомоновели, както сам наричате своите книги?
– На пръв поглед, естествено, това са хомоеротичната чувствителност и хомосексуалният полов акт. Цитирахте обаче рецензията от „Литерарни новини”, озаглавена „ От порнографията към Христос”. Това вероятно добре успява да предаде този преход, за който бих искал да говоря. Студията пък, за която стана дума преди това, се нарича „От авторското Аз към Надя”. Аз несъмнено описвам целия ни съвременен свят и същевременно с това и надграждам над действителността. „И това са общозначими въпроси, вълнуващи не само тази среда, това са въпроси, поставени днес и тук, в света на голата консумация на всичко и всички”, както казва в предговора към „Хомоголгота” Ева Кантуркова. Осмелявам се да твърдя, че никой друг не е успял така добре като мен да усети травмата и дилемата на новото поколение, междувременно и на съвременния свят, и да го събере в едно изречение от „Булевард на слънцето”: „Не съществува преди Христа и след Христа, а преди дрогата и след нея.” Независимо дали ще възприемате думата дрога в буквалния или в преносния смисъл.
Интервюто е от сп. „The Mеn”. Заглавието е на редакцията

Прочетете още

Один_из_самых_известных_символов_Копенгагена_—_Русалочка

Малката русалка запечатала лика на балерина

Символът на Копенхаген е открит на 23 август 1913 г. Най-тъжната приказка – това е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.