Лира Литературно-рекламна Агенция
Лидия Дейвис е американска писателка, родена през 1947 г. Тя е известна най-вече с кратките си разкази, но е писала и романи и есета. Превеждала е от френски, немски, испански и шведски езици. Най-известните й преводни трудове са „На път към Суан” от Марсел Пруст и „Мадам Бовари” от Гюстав Флобер. Популярни нейни творби са „The End of the Story”, „The Thirteenth Woman and Other Stories”, „Varieties of Disturbance”, „The Cows” и др. Не е превеждана на български.
Към богатата си колекция от награди, съвсем скоро тя прибави и „Ман Букър Интернешънъл”, която се дава за цялостно творчество.
Лидия Дейвис рядко дава интервюто. Предлагаме ви разговора й с литературния критик и писател Марк Бъдман, публикуван в webdelsol.com.
––––––––
Според мен в модерната литература често липсва един от трите стълба – изказ, персонажи и сюжет. Най-често сюжет. Магията на разказването я няма. Съгласна ли сте с мен?
– Не искам да звуча грубо, но моето мнение е, че точно сюжетът се справя най-добре от изброените. Предполагам, зависи от това какво се чете. Св. Августин е казал: „Интересувам се от формата на идеите, дори да не вярвам в тях”. По-скоро формата е това, което има значение.
Какво смятате за модерната проза? Как се справят съвременните писатели с формата на разказа?
– Много ми е интересно да чета, какво правят днешните автори с кратката форма. Тя е толкова комплексна, може да поема в най-различни посоки – мини есе, разказ, поема, медитация и т.н. Въпреки това дава възможност да се види как мисли писател, неговото виждане за света и как борави с езика. В кратката форма всяка дума трябва да е на мястото си.
Какво мислите за магическия реализъм? Ще бъдат ли публикувани американските автори, ако се захванат с него? Или това е територия, запазена за латиноамериканци и европейци?
– Смятам, че той може да бъде трансформиран така, че да звучи подходящо за американците. Защо даден жанр да не бъде възможност пред писателя? Сещам се за Джордж Сондърс. Интересно ми е как ще характеризирате неговия стил.
Той е инженер като мен. Малко странен, но интелигентен. Фантастичен научно-фантастичен автор. Какво е мнението ви за него?
– Много харесвам неговото творчество. Бях възхитена от него, когато за първи път започнах да го чета. Толкова страшно, но забавно и познато в същото време. Комбинира отлично типично американския кратък разказ с футуристично фентъзи. Не бих го нарекла научна фантастика, защото няма наука. Просто преувеличаване на кошмарите, в които живеем.
Преподаването пречка ли е пред писането? Все пак един добър учител изхабява доста енергия, за да предаде опита и знанията си на своите ученици. А тази енергия може да се използва за писане.
– Да, наистина, преподаването отнема много време. Харесвам студентите много, обичам да чета тяхното творчество. Носи ми много повече изненада, дори удоволствие, от четенето на вече утвърдили се публикувани писатели. Също ми е интересно, какво може да се преподава относно писането и до къде стига преподаването на тази тема всъщност. Но комбинацията от страх от говорене пред хора, дезорганизация, прегаряне в подготовката – все неща, характерни за мен – правят преподаването много изтощаващо.
Вие не само пишете собствени произведения, но и превеждате. Пруст например. Не е ли трудно за един автор на художествена литература да „влезе в кожата” на друг? Защо Пруст? Защо точно фрески език?
– Превеждала съм много от френски. Пътеката вече е отъпкана. Не ми е трудно да пиша от гледната точка на друг писател, макар да е много различно от това да подготвям собствена книга. Но и много зависи какво превеждам. Много по-добре се чувствам когато превеждам книга, която дълбоко уважавам. Иначе, научила съм немски преди френски, а съм работила и с испански и шведски. Но френският ми е най-удобен.
Какъв е съвета ви към младите писатели? Да търсят печелившия бранш и парите или удовлетворението от работата е най-важно? Нуждаят ли се от ментор и могат ли сами да постигнат успех?
– Това е подвеждащ въпрос и отговорите не са толкова очевидни. Винаги има хора, които търсят парите и славата на първо място. Други пък се тревожат много повече за самото писане, отколкото за неговата публикация. Има място и за двата типа. Естествено, аз мисля, че вторият тип ще доведе до по-добри резултати откъм самото писане, но изисква много търпение в свят, в който всеки бърза повече от всякога. Що се отнася до менторството, винаги съм мислила, че един писател трябва сам да се развива. Добре е да получаваш помощ, но семинарите и курсовете наблягат на определен подбор от умения, които да бъдат научени. Това в известна степен води до загуба на индивидуалност. Това обаче е нещо, което не може да се докаже.
Например Дж. К. Роулинг – писателка, която не получава признание за своя изказ, но има страхотни печалби. На какво се дължат?
Синът ми доскоро четеше Роулинг и Филип Пулман. Прегледах Роулинг и не съм възхитена нито от прозата, нито и от самата история. Но Пулман, от друга страна, в действителност е добър писател с изграден стил. Предполагам, че успехът на Роулинг се дължи и в голяма степен на шанс. Славата се храни от себе си. След първата книга, следващите последваха успеха автоматично. Но защо се харесва толкова не знам. Повече разбирам влиянието на книгите на Толкин или К. С. Луис – те имат онези неща, които посочихте преди – добър изказ, персонажи, сюжет.
Свързани заглавия
„Ман Букър Интернешънъл” за авторката на къси разкази Лидия Дейвис
10 писатели, които ще се четат и след 100 години
