Хауърд Джейкъбсън е роден в Манчестър през 1942 г. Води съботна колонка в „Индипендънт“. Известен е предимно с хумористичните си романи, в които често главни герои са британски евреи. За себе си казва, че е „еврейската Джейн Остин“, но не се смята за ортодоксален евреин, защото не ходи в синагогата. Определя се като еврейски ум и еврейски интелектуалец. Заради текстовете си в „Индипендънт“ го наричат „либералния ционист“. Българският читател го познава от „Въпросът на Финклер”,с който спечели „Букър” през 2010 г. Преди няколко дни Джейкъбсън беше отличен и с наградата „П. Г. Удхаус” за романа „Zoo Time”. Предлагаме ви интервюто, което писателят даде за авторитетния „Гардиън”.
––––––––––––-
Във вашата книга „Zoo Time” има издател, който се е самоубил, литературен агент, който се крие и писател с тежка съдба. Прокълнат ли е този бизнес?
– Не съм написал тези неща от собствен опит. Но когато пиша нещо, обикновено искам да наблегна върху някой проблем, дори ако се наложи да го преувелича или да използвам хумор.
Вие не обичате жанровата проза….
– Не понасям жанрови неща. Влизам в хубава книжарница и виждам някаква „вампирска стая”. Преди доста време чаках в американското посолство и всеки, който чакаше, четеше вампирска книга. Нали ги знаете – с черна корица и малко червено на нея. Сега пък хората четат софт порно! Какво лошо има в това да се чете хубава книга? Все пак има и хора, които предпочитат Хенри Джеймс пред Е Л Джеймс. Наистина.
Това е първият ви роман след „Въпросът на Финклер”, който постигна много. Беше ли трудно да продължите?
– Не мога да кажа, защото бях стигнал до средата на тази книга, когато получих „Букър”. Когато завърших „Въпросът на Финклер” бях малко отчаян. Нямах достатъчен брой читатели, издателите не искаха да ми предложат повече пари. Затова реших следващата ми книга да бъде смешна. Добър съм в комедийните неща, когато съм тъжен. Чувствах се чудесно, докато пишех „Zoo Time”. Това е най-смешният ми роман. И тогава спечелих шибания „Букър”! Най-големият майтап. Наложи ми се да довърша роман за литературен роман, точно след като съм получил „Букър”.
По-щастлив ли сте след победата?
– Да, по-щастлив и по-спокоен. Олекна ми, казах си: „Най-накрая ме разбраха”. Дълго време чувствах, че моят изказ е просто неподходящ. Като да крещиш в тиха стая. Еврейски изказ. Нямам предвид антисемитизъм, просто тук не е Америка и на хората им отне повече време, за да ме приемат. В Америка, след Фицджералд, всички са или евреи, или искат да бъдат такива.
Съпругата ви още ли ви чете ръкописите?
– Тя е първият човек, към когото се обръщам. Давам й ръкописа, когато е завършен, след което не се мяркам пред очите й 3-4 дни. Къщата става много тиха. Има само един случай, в който тя ми каза: „Това може да е края на нашия брак, но съм длъжна да ти кажа, че тази книга не става”. За „The Act of Love”. Не много английска книга. За сексуални перверзии.
Все още ли носи дамската чанта, която й купихте с парите от „Букър”-а?
– Да, още я използва. Все още има много хора, които не разбраха шегата. Питат ме как може да дам 50 000 паунда за чанта.
Вие сте продавал чанти в един момент от живота си?
– Баща ми беше търговец, наследих го от него. Когато нямаш пари, както бях аз докато преподавах в „Кеймбридж”, се обръщаш към търговията. Продавах чанти в края на 60-те и началото на 70-те години.
Баща ви Макс четеше ли книгите ви?
– Не би могъл. Той беше едва малко грамотен… само се взираше в корицата. Първата книга, която написах, посветих на родителите си. Когато му показах, той си мислеше, че съм взел едно копие и съм накарал някой да отпечата името му на него. Все още се ядосвам, като се сетя. Майка ми, от друга страна, ме четеше с голямо желание.
Говорили сте за „еврейска интелигентност”. Какво е това?
– Прекалена привързаност към дискусиите, любов към спора и преувеличаването.
Свързани заглавия
Хауърд Джейкъбсън спечели награда „П. Г. Удхаус”
Хауърд Джейкъбсън против забраната израелска трупа да играе на „Глоуб”
Хауърд Джейкъбсън и Майкъл Фрейн сред номинираните за наградата „П. Г. Удхаус”
Хауърд Джейкъбсън с „Букър“ за хумористичен роман
„Въпросът на Финклер“ тук