Лира Литературно-рекламна Агенция
Георги Господинов е един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели. Неговият „Естествен роман” e най-превежданият български роман в последните 20 години. На 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, той беше награден и с приза „Цветето на Хеликон” за “Физика на тъгата”. Редактор е на “Литературен вестник” и доктор по нова българска литература в БАН.
––––––––-
Получихте наградата “Цветето на Хеликон”, която се дава за най-купувания роман от 12-те, номинирани за наградата на “Хеликон” за нова българска проза през последната година. Имате ли представа какъв е профилът на Вашите читатели?
– Много млади читатели на около 20-25 години, поне според блоговете на четящите, където се появиха доста думи за романа. Или според реакциите им във „Фейсбук”. Това е съвсем ново поколение, четящи хора, намирам го за прекрасно. Все пак става дума за книга, която залага на паметта, говори за целия ХХ век, за класическата митология и за физика. Изненадан и респектиран съм от моите читатели.
“Физика на тъгата” е, цитирам, “роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои”. Тъгата естествено състояние ли е на мислещия човек, или е регионална особеност?
– Ами да, тъгата е нормално човешко състояние. Радостта също, но нея повече обичат да я ползват в пропагандата и рекламата. Без да съм експерт по тъгата, макар, че доста се постарах, мога да кажа, че тук имаме големи залежи от тъга, и то неизговорена тъга, доста се е трупало.
Прави впечатление, че като един Бенджамин Бътън сякаш вървите от старостта към детството си. Как се случи това?
– Винаги е по-хубаво да ти предстои детството. Героят на „Физиката…” се опитва да намери такъв механизъм, да прещрака нещо и времето да тръгне към вечните ягодови поля на детството. В крайна сметка се оказва, че човекът е сам по себе си такава машина за минало. Че носи в себе си времена и истории, за които понякога не подозира.
Дядо Ви Георги е на път да стане един от най-известните съвременни български литературни герои. Истинска ли е историята, че е бил забравен от майка си на воденицата?
– Тази история е истинска до последната точка. В романа ме интересува как самата история, локална и конкретна, се полага до историята за едно друго изоставено дете, от античността – Минотавъра. И смея да кажа, че в основата им стои едно и също трагично усещане за безизходица.
Вие бяхте първият писател, който анализира февруарските протести и публично назова причините за тях с истинските им имена. Какво ще кажете за финала им? Случи ли се българската 1968-а?
– Съжалявам, че много писатели се смълчаха по тези теми. Българската 1968-а е обречена на неслучване. Отдавна имам идея за една българска история на неслучилото се. И продължавам да мисля, че то понякога е по-важно от другото, че за него трябва да се говори. Иначе сме обречени да повтаряме провалите си. Финалът на протестите е част от тази история на неслучилото се.
В новата Ви книга “Невидимите кризи” казвате: “Все ми се струва, че ако финансистите четат книги, кризите ни щяха да са различни”. Доколко “нечетенето на книги е опасно за живота”?
– Дотолкова. Няма как да го кажа по-ясно. Нечетенето на книги е опасно за живота. Защото няма как да разбереш живота си. Нито да му добавиш малко смисъл. Ако архаизираме – Сакатлъкът умствен до сакатлък телесен ще те доведе.
Как гледате на факта, че над 40% от младите хора са функционално неграмотни – не разбират и не могат да анализират текст?
– Слава Богу, моите читатели са от останалите 60 процента. А първата цифра е наистина стряскаща, но дали проблемът не е в нас, немладите. Проверено ли е колко процента от по-старите разбират и анализират текст.
Вие сте от малкото, които говорят за личната вина за преживяваната криза. Защо хората на изкуството в България не заемат ясна позиция по отношение на тежките социални, политически и икономически проблеми?
– Защото, като заемеш позиция, ставаш уязвим. Особено ако стоиш на нея. Но аз не разбирам как можеш да си писател или артист, без да си уязвим. Неуязвимите не ме интересуват.
Препоръчайте на читателите ни три нови книги, които сте прочели.
– Ако трябва сериозно да препоръчам – нищо по-добро не съм открил от есетата на Борхес, Бродски и някои текстове на Боланьо. Но то не е ново, дори Боланьо започна да излиза на български, макар двата му големи романа да предстоят. Препоръчвам ги.
Свързани заглавия
Георги Господинов: Някога хората вдигаха два пръста, сега вдигат един – среден
Георги Господинов: Вярвам в романи, които са изтъкани от колебание
Господинов, тъгата и Минотавъра
Книгите на Георги Господинов тук
Хайде да съберем на едно място колкото може повече филми, които са за книги, писатели или са създадени по книги.
Не, Господинов не е първият, който е реагирал на протестите, нито пък го е направил достатъчно задълбочено. Вижте статията на Александър Мануилов „Пепел от Демокрация“, излязла на неговия сайт manuiloff.com а също и във един от столичните вестници, мисля. Вижте и предходната статия. Жалко, че не е записано кой е задавал въпросите, а също е жалко, че познанието за дейността на българските писатели именно сред хората, занимаващи се с литература, стига до три имена.
Че днес се чете малко е безспорен факт…и младите, и не съвсем младите не четат, едни забравиха как, други – не могат да четат и сричат.. Четенето предполага мислене..Изводът остава за нас…Правилното говорене и правилното писане са анахронизъм и по- страшното е, че неграмотността така ни залива и поглъща, че се превърна в знаме на съвремието ни.. Който дръзне да се опълчи срещу нея, веднага го охулват и задушават. Какво бъдеще имаме като нация?Чалгаджийско поведение, простотия и дивотия…..А примерът на медиите е направо отчайващ, без здрави ценностни ориентири и с интелектуална немощ, за какво използват ‘ВЛАСТТА“ си?