Лира Литературно-рекламна Агенция
Силата на литературата е да се осмели да застане на страната на губещите
Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург. Автор е на няколко книги с поезия, последната от които е антологичната “Балади и разпади”, публикувана на български, немски, португалски и македонски.
Неговият „Естествен роман” e най-превежданият български роман в последните 20 години. Публикуван е на 17 чужди езика в над 25 държави, сред които САЩ, Испания, Франция, Германия, Италия, Дания, Полша, Чехия. Романът получава отзиви в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Таймс”, „Гардиън”. “Le Courrier” (Женева) го нарича “машина за истории”. А Page, Paris пише: «Дяволски прост текст… Един невлизащ в никакви категории роман, нежен и безмилостен, колкото мрачен, толкова и разсмиващ.»
Автор е на книгата с разкази “И други истории”. Негови разкази влизат в световни антологии, включително в американската “Best European Fiction 2010”.
Пиесата му “Апокалипсисът идва в 6 вечерта” (2010) е представяна в Манхатан, Ню Йорк. Съставител е на сборника „Аз живях социализма” (2006), и „Инвентарна книга на социализма” (2006). Пише сценарии за късометражни филми, последният от които – „Омлет”, е отличен на кинофестивала Sundance 2009.
Редактор е на “Литературен вестник” и доктор по нова българска литература в БАН. Най-новата му книга е арт комиксът “Вечната муха”.
На 3 септември в рамките на „Аполония” Господинов ще чете откъс от новия си роман, който още няма име.
►Романът Ви нашумя без име – това рекламен трик ли е, или става въпрос за колебание и прецизно избиране?
– Вярвам в романи, които са изтъкани от колебание. В самия роман тази тема за колебанието, несигурността и чезненето присъства. Имам доста варианти за заглавие, но искам, когато целият текст е окончателно свършен и леко отлежи, тогава да проверя отново кое е неговото. Не бързам. За разлика от рекламата, където тъкмо бързината и името работят, случаят тук май е тъкмо обратният.
Освен ако не съм измислил супер нестандартна реклама, през отсъствието, и в този смисъл всички празни билбордове работят за мен и романът с отсъстващото име.
►Каква ще е интригата този път? Да очакваме ли нов герой или този от „Естествен роман”, но десет години по-възрастен?
– Героят тук се явява в различни възрасти и времена, говори през други гласове. Той спокойно може да изрече, и май го прави, фраза като “Аз сме”. Впрочем в „Естествен роман” героят се разтрояваше – като редактор, клошар с люлеещ се стол и един луд градинар. В този смисъл има известна близост.
Какво още мога да кажа за него? Герой, който е свръхчувствителен, имащ една особена способност, колеблив, с предчувствие за нещо, събирач. Роман за многото животи и животни, които са в нас. И за това, че колкото и да е нетраен, или точно заради това, човек е по-важен от голямата История. Роман за паметта. Роман с физика и митология, с елементарни частици и минотаври. И с много истории, разбира се. Толкова.
►Доста години разделят двата романа, между тях писахте пиеси, защитихте докторат по литература, – времето Ви беше необходимо за узряване на новия сюжет или просто искахте „Естествен роман” да изживее славата си напълно?
– Между тях излязоха две книги с поезия «Писма до Гаустин» и «Балади и разпади», една литературоведска книга, три сценария за късометражни филми (последният «Втори дубъл», беше отличен сега в Сараево, а предишният «Омлет» – в Сънданс преди 2 години. За да е по-пълен хаосът, но и за да не излезе, че съм лежал на «хамака на славата», да прибавим още два-три проекта, правени с приятели – «Аз живях социализма», «Инвентарна книга на социализма» и една изложба за лицата от българските банкноти в Банята тази година, над 300 колонки във вестник «Дневник». И графичният роман или трагикомиксът «Вечната муха» с Никола Тороманов… Е, можеше и повече за десет години, но за мързелив и несигурен човек като мен и това е доста.
А защо едва сега втори роман? Наистина, ако бях толкова добър в рекламата, трябваше веднага след успеха на първия, да пусна втори, трети… Но ми се правеха и други неща, в други жанрове… Стори ми се важно през тези години да се съберат историите от времето на социализма, например, да се пише за конкретно случващото се, за липсата на рефлексия върху близкото минало, за бездарието на това, което се случва около нас… Романът е бавна и луксозна машинария.
►Как е конкуренцията в момента, излизат ли добри български романи?
– Ако четем рекламните рецензии във вестници и литературни сайтове, всеки месец излиза голям български роман. Така че, няма от какво да се оплачем, бичи се яко. Сериозно, нямам лесен отговор на въпроса Ви, някога следях повече какво излиза. Но винаги ще се зарадвам не само на добър роман, разказ или стихотворение, но и на всеки хубав ред, написан от български писател. Пък и защо само български. Слава Богу, има хубави редове. И сигурно мога да изброя поне 7 добри романа за последните 20 години, което може и да не е толкова малко.
►Как вървят продажбите на книги в България, положителна ли е тенденцията, или отрицателна?
– Никъде в българските класации за продажби не съм видял колко бройки седмично са се продали от сложените там десетици с най-продавани книги. Докато нямаме подобни числа, можем да си говорим наизуст. Аз лично не се оплаквам. Но питайте продавачите и издателите.
►Пишете ли още поезия, или белетристиката и драматургията я изместиха?
– Никога не съм спирал да пиша поезия. Но не се сещам да публикувам и нещо нямам голямо желание тук и сега. Миналата година на немски излезе том с избрани стихотворения. Имах късмета да бъде забелязан от издания като „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Ди Велт”, „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Зюддойче цайтунг”, „Тагесшпигел”. Издателите твърдяха, че това им се случва за първи път с поетическа книга. Там има и стихотворения, които не са излизали още в моя книга на български.
►Дойде ли времето, когато ще Ви четем на е-книги, и от какво зависи това?
– Тази година три от книгите ми се продаваха в е-вариант от новопоявилите се на българския пазар електронни четци “Престижио”. Нямам проблем с това „Естествен роман” да се чете и като е-„Естествен роман”.
►„Естествен роман” беше преведен на над 17 езика, предстои излизането му в Румъния и Норвегия. Еднакво лесно ли се възприемат българските сюжети в различните държави?
– Има разлика в нюансите. Пък и сюжетите в романа не са само български, дори и в чужбина героите се развеждат. Немските рецензии обърнаха внимание на иронията и отчаянието, “ироник на отчаянието” беше определението на NZZ, също на картината за 90-те, която романът дава. Френските критици говориха повече за стила, който те намериха за повлиян от френски автори, разбира се, и за преобръщането на гледните точки в романа, за мухата, фасетъчния повествовател и пр. В «Ню Йоркър» писаха за експериментаторството и анархизма на този дебют, в «Гардиън» – за философската канава на романа… Най-забавно беше началото на една много хубава датска рецензия: «Любопитни ли сте да прочетете български роман? Неее…»
►Какво се случи с проекта „Аз живях социализма”? В епохата на реставрация, в която се оказахме, миналото време не трябва ли да се смени със сегашно?
– Ако сегашното не иска да живее вечно в миналото, трябва да си изчисти отношенията с него. Затова бяха проектите “Аз живях социализма” и и Инвентарната книга… Смея да кажа, че след тях малко по-лесно говорим по личен начин за миналото.
►Автор сте и на графичен роман “Вечната муха”. Българската публика показа ли интерес към този типичен за Америка жанр?
– Не можем да искаме жанр, който няма почти никаква традиция тук, да стане бестселър. Идеята на този “трагикомикс”, както го нарекохме с Фичо (Никола Тороманов), не е такава. В известна степен той е по-скоро ирония към чистия жанр на комикса, ирония към всички човекопаяци и и други. Къде другате имате супер герой – обикновена домашна муха?
►Само икономическата криза ли е причина в България да се чете толкова малко?
– Не можем всичко да извиняваме с икономическата криза. Има други невидими кризи, за които не си даваме сметка, поради леност, глупост или не знам какво. Има криза в нормалното функциониране на живота в България, криза в образованието, криза в грамотността, криза в манталитета, криза в идеята, че нещо изобщо може да помръдне тук. Ако това ви звучи общо, то според конкретни изследвания и статистики – тук най-голям брой ученици са неграмотни, има най-голям брой изоставени деца, с най-ниски доходи сме, вероятно с най-агресивно каращи по пътищата и в кварталите на града, с най-ниска производителност на труда, най-тъжното място в света (според „Економист”)…
Иначе ние си знаем, че сме най-великите, най-трудоблюбивите и гостоприемни, какви бяха другите клишета… “Дим, Дим! Под който ние българите така сладко спим”, както пише един наистина велик. Само дето на никой вече не му се събужда тук.
►Ще присъстват ли част от тези неща в новия роман. И в какво е силата на летуратурата да променя случващото се днес?
– Да, дори се цитира това изследване на „Економист”.
А иначе на втория въпрос – силата на литературата е в това да изговаря случващото се днес. Да се осмели да застане на страната на губещите. В свят като днешния, когато всичко е, или трябва да бъде, бързо, безсмъртно и консумирано на мига, искам да говоря бавно, за смъртта и за траенето, да говоря бавно, утешително и светло.
Дали литературата може да променя случващото се? Съмнявам се. Но може да промени тези, които са готови да се променят. Понеже в последните дни се оказва, че глобалната рецесия е още тук, нека си спомним, че в края на 20-те, когато тече Голямата депресия, излизат (в същото десетилетие) романите на Пруст, Джойс и Вирджиния Улф, най-доброто за ХХ век. И това не спира кризата. Но пък е дало смисъл и утешение, предполагам. Не е много, но не е и малко.
Фото: личен архив
Въпросите зададе Петър Р. Василев
