Лира Литературно-рекламна Агенция
автор: Петър Р. Василев
Когато дадена книга излиза, винаги авторът поема отговорността за нейния успех или неуспех. Редакторите обаче също имат немалка заслуга за създаването на една творба, а в същото време тяхната роля все повече се пренебрегва. Ако редакторите изчезнат, това може да промени изцяло посоката на издателския бизнес, както и очакванията на читателите, прогнозира Алекс Кларк в британския в. „Гардиън“.
Когато една вечер миналия септември в „Саутбенк център“ в Лондон той щял да интервюира писателя Джонатан Францен по повод новата му книга „Свобода”, Францен разбрал, че публикуваното му произведение е пълно с грешки от всякакъв вид. Писателят отчаяно се опитал да сглоби реч, с която да накара читателите да не купуват книгата му сега, а за изчакат новото, този път редактирано издание. „Случки като тази показват, че едно произведение е резултат на екипна работа на автор и редактор. Макар и силен удар върху Францен и неговия екип, тази история по никакъв начин не повлия на издаването, продажбите и дори писането на книги“, пише Кларк и пита: Ще изчезне ли старият редактор с червената писалка в ръка?
Кларк цитира безработна редакторка, че издателствата вече си имат отдели, отговарящи за редактирането, където обаче не работят хора, които наистина разбират от това. Тя забелязала, че авторите в днешно време много рядко приемат забележките на редакторите си, за разлика от преди. Изводът е, че икономическите интереси водят до това, че скоростта и печалбата са по-важни от изпипаността и качеството. Дадена книга да излезе точно на определена дата или в точно определен тираж става по-важно от художествената й стойност.
Много автори не отричат заслугата на редакторите си, отбелязва Кларк. Такъв е случаят с Линда Грант, чиято книга „We had it so good” излезе наскоро. Грант казва, че не би имала такъв успех, ако не са били страхотните предложения относно промените на героите на нейната редакторка Лени Гудингс.
Да бъдеш добър редактор не означава единствено да поправяш правописни грешки. Трябва да вникнеш в съдържанието и идеите на това, което четеш. Франк О’Конър описва своя редактор Уилям Максуел така: „Добър учител, който не те кара да повтаряш какво е казал, а разбира смисъла на думите ти”.
Питър Щраус има опит от двете страни на барикадата. Той е бил 12 години издател в „Пикадор”, а сега е литературен агент на писатели като Кейт Аткинсън, Дон Патерсън, Александър Мастърс, Керъл Ан Дъфи. „Това е такъв бизнес, в който, след като авторът стане известен, различни неща започват да имат значение”, казва Щраус. „Неговата следваща книга трябва да излезе колкото се може по-бързо, а и към нея има изисквания, с които той трябва да се съобразява”. Щраус потвърждава тезата, че думата на редактора не тежи, както преди 20 години например. Продажбите сега са на първо място.
В днешно време липсва връзката между автора и редактора, отбелязва с тъга Кларк, за разлика от преди, когато тя е била силна, а редакторът е изчитал всяка дума от книгата. Сега няма време и пари за това и добрите редактори изчезват един по един. Въпреки това все още се намират добри, въпреки че те нямат „властта” на Максуел Перкинс, работил със Скот Фицджералд и Хемингуей. Проблемът е, че вече не те са тези, които да намират талантливия писател. Сега това е прехвърлено на агенти, мениджър-продажби и т.н., а редакторството вече не е вече изкуството, което беше някога.
