Лира Литературно-рекламна Агенция
4 мнения на читатели на сп. „Книжарница“
Духовен „Макдоналдс“
от Ния Влахова
Чудесно е, че на пазара се появява такова списание, и при това безплатно. „Бездарна писателка ли е Стефани Майър?” Бездарна е силно казано, но според мен е доста посредствена. Чела съм почти всичките й книги (попаднаха ми безплатно и имах доста време за губене) и в тях не виждам нищо особено. Естествено, че се харесва, най-вече за заради Едуард – красив, много силен, много бърз, любезен, умен, музикант, владеещ една камара езици, ревнува любимата си, но й оставя свобода, или повече от мъж мечта! Може ли някой да ми посочи подобен герой от едно класическо произведение? Съмнявам се. И затова жените си падат толкова по Едуард и по тази перфектна любовна история. Това са книги за вампири и никой не търси достоверност. Да четат се, продават се и това е чудесно, но това не ги прави изключително стойностни или ценни…
В България най-слушаната музика е поп-фолкът, но в моите очи това не прави този тип музика качествена или заслужаваща внимание. За сравнение между Майър и Роулинг и дума не може да става! Героите на Роулинг са пълнокръвни – в тях можеш да се разпознаеш. При Майър ми се струват посредствени. Бих чела отново американката, защото така си почивам от други, по-сериозни четива. Един вид „духовен Макдоналдс” – нито ми е особено вкусно, нито пък е нещо изключително, но поради мързел и защото всички го правят, си хапвам от немай къде.
„Дочитате ли винаги книга, която не ви допада?” – Почти никога. „Често ли ви се случва да се разочаровате от книгата, която сте купили?” Когато вляза в книжарница, винаги си харесвам поне 5 книги, но си тръгвам с една, затова я избирам внимателно и оставам доволна от избора си.
„Обръщате ли внимание от коя издателска къща е произведена книгата?” В повечето случаи да, ако някое издателство не ми е допаднало, избягвам книгите му.
Все пак четенето в България може да бъде скъпо хоби. Книга, струваща 12 лв., е 5% процента от минималната работна заплата, а се чете за няколко вечери. Тъжно e, че все по-малко хора посягат към книгите, но понякога наистина книгата е лукс и е разбираемо, че първо се мисли за физическото, после за духовното оцеляване.
Времето ще покаже
от Вера Хинчева
Намирам спора „висока/ниска” литература за напълно излишен. Заявявам това като един от малкото истински „книжни плъхове”, редовен клиент на книжарници и библиотеки. Умея да чета без предразсъдъци и да намирам и в най-скучната книга нещо стойностно. Не си позволявам сектантски поучения от типа: „Това задължително прочети.. Това не го чети изобщо”.
Едва ли самата Стефани Майър е имала амбицията да е новият Достоевски, Чехов или Дикенс. Или, в нейния случай – поредният Брам Стокър или Мери Шели. Не мисля, че е и нужно. Естествено, че не всеки изкушен от писането ще достигне до техните висоти. Все пак колко от самите признати гении са получили одобрение приживе, още с първите си книги? Много от тях така и не виждат издадена своя книга през живота си. Само дистанцията на времето може да покаже ясно стойностно ли е дадено произведение, или не.
Майър ме „спечели” с това, че успя в една прастара и експлоатирана вече тема да открие нещо ново, което липсва при предшествениците й. Тя представи онези, различните, отхвърлени и ужасни вампири и върколаци като едни от нас. Това е и глобалното послание на книгите й според мен. Фактът, че аз, която съм почти на 30 и отдавна откъснала се от тийнейджърските години, прочетох с интерес и харесах истински тези книги, показва, че едва ли автор, впечатлил няколко поколения, може да бъде „еднодневка”. Показателно е и че тя вдъхнови много автори за произведения, изградени върху митовете. Всеки човек, имащ претенцията за ерудираност, би трябвало да познава митологията и религиите, тъй като те имат огромно влияние върху съвременната култура и това е още една причина вампирските „саги” да не са само комерсиална литература.
А колкото до оплакванията „младите не четат” – ами ето, че четат. А какво ще четат, избират те. И не е ли по-добре децата да четат за вечна любов, истинско приятелство, благородство и търпимост към другия, отколкото вечните теми за войни, омраза и насилие?
Милиони я четат
от Елена Роглева
Това е една ужасна книга!” А Стефани Майър бездарна? Едва ли. Не съм от онези тийнейджърки, които пищят при вида на Едуард от „Здрач”. Милиони хора я четат и все си мисля, че не е само заради голямата реклама – повечето са открили нещо в „Здрач”, което аз не съм успяла да намеря. Майър е толкова гениална, колкото и Роулинг – просто двете са проявили „гениалността” си по различен начин. На мнение съм, че няма „ужасни” книги, a просто различия в мненията на хората. Сравнително рядко попадам на такива, които не ми харесват, и обикновено се опитвам да ги дочета просто от инат, за да мога после да кажа: „Да, това не ми харесва”. Когато си купувам книга, гледам на кое издателство е, но това не е водещият фактор при избор на книгите при мен.
Блудкава е, но е интересно
от Десислава Симеонова, 13 г.
Стефани Майър не е бездарна, но книгите й звучат много наивно и сладникаво. Лансира безхарактерната девойка, водеща се от правилото „Този го обичам, другия не го давам.” В живота на всеки човек има подобни ситуации, в които симпатиите са към двама души едновременно. Но рано или късно той взема решение да остане с единия от тях и колкото по-рано, толкова по-добре. Ала нейната героиня, която може би отразява характера на авторката, така и не направи своя избор през всичките книги. В един момент читателят остава с впечатление, че Майър е изгубила мярка и е забравила кога да свърши.
Лично аз дочитам книгите докрай, независимо дали ми харесват, или не. Но изгубя ли интерес, рядко прочитам цялата книга. Подбирам внимателно книгите след проучване в интернет и не се разочаровам често.
