Начало / Критика / Опитът да се редактира Твен си е чиста лудост

Опитът да се редактира Твен си е чиста лудост

автор: Тони Нормън, в. „Питсбърг пост газет“

В „Приключенията на Хъкълбери Фин“ 219 пъти се споменава думата „негър“, което доведе до принудителното му изваждане от учебната програма за гимназиите в последните години

 

Като общество сме единодушни, че когато става въпрос за образованието на младите, няма нищо по-отвратително от нецензуриран поглед върху това какво означава да бъдеш американец.През 1884 г. Самюъл Клемънс, културен диджей, който пише под псевдонима Марк Твен, представи ужасяващи моменти от американския начин на живота под заглавието „Приключенията на Хъкълбери Фин (Приятелят на Том Сойер)“. Това е тематично амбициозен роман със спорна повествователна структура, но никой не е писал по-добра сатира или не е правил по-истинско описание на расите и класите в Америка. Книгата е великолепен приключенски роман, който се отличава с много моменти на състрадание и абсурди, които продължават да вълнуват всички достатъчно смели, за да го прочетат.
В романа 219 пъти се споменава думата „негър“, което доведе до принудителното му изваждане от учебната програма за гимназиите в последните години.
Следващия месец ще се появи ново издание на „Хъкълбери Фин“, в което ще се използва думата „роб“ вместо расисткия епитет. Обидната дума за индианци (injun) също така ще бъде премахната, като част от усилията да се продължи мисията за предпазване на съзнанието на младите от всякакви познания за расисткото минало на Америка и за измамното настояще.
В погрешен опит да се спаси романът от тези, които глупаво го обвиняват в расизъм, редакторът на книгата, преподавателят в университета в Оубърн Алън Грибън,
я направи объркана в литературно и в морално отношение
Хък, младежът от чието име е разказан романът, е неграмотно момче, син на пияница. За да избяга от експлоатацията на своя мързелив баща, Хък заедно с новия си приятел Джим, който е избягал роб, бягат със сал по река Мисисипи. Историята се развива през 40-те години на ХIX век, десетилетия преди Гражданската война.
Подобно на повечето американци, живели през ХIX век, Хък смята, че белите превъзхождат черните и затова първоначално се чувства виновен, че помага на „собствеността“ на мис Уотсън да избяга и да стане свободен. Той живее в свят, в който расизмът отличава американците.
След като се е освободил, планът на Джим е да се завърне в Мисури, за да спаси съпругата и децата си. Израстването му от „избягала собственост“ до пълноправно човешко същество в очите на Хък е в основата на морала в романа.
Книгата е известна както с използването на диалект, на който говорят чернокожите, така и с недодяланата реч на бялата работническа класа в Мисури. Всеки герой звучи като Степин Фетчит (американски чернокож комик от 30-те години на XX в.), който непрекъснато омайва читателите, които смятат, че черните и белите са различни в културно отношение.
Въпреки приликите с детски приключенски роман
„Хъкълбери Фин“ е нож в сърцето на привилегированите бели
и техните проникващи навсякъде културни идеи. Ето защо расистите от времето на Твен презират книгата. Те са знаели, че тя е прикрита атака. Ние сме прекалено погълнати от себе си в културно отношение, за да видим очевидното. Толкова сме обсебени от една дума, че пропускаме речите, посветени на свободата.
По много начини редактираният „Хъкълбери Фин“ е обратната страна на наскоро появилите си спорове за учебниците във Вирджиния, в които пише, че два батальона от чернокожи войници са се били за Конфедерацията. Това е лъжа, измислена, за да защити самоуважението на белите южняци, чието отцепване трябва да изглежда по-малко като опит за запазване на робството.
За коя аудитория е предназначен редактираният „Хъкълбери Фин“? За между 30% и 70% от чернокожите ученици, които ще отпаднат от държавните училища тази година? Съмнявам се. Ако те четат нещо, това е ярка градска фантастика, в която епитетът се използва във всяко възможно повторение.
Щадим ли чувствителността на чернокожите деца, които остават в клас? Докато тези деца са защитавани от популярната култура, ще бъде невъзможно този епитет да избяга извън класната стая.
Премахването на думата „негър“ от страниците на един от нашите най-пророчески и подривни романи създава място дори за повече свобода и самозалъгване, като се запазва превзетостта, че ние сме общество, което не „вижда“ цвета. Твен описва „Хъкълбери Фин“ като „моя книга, в която звукът на сърцето и изкривената съвест се сблъскват и съвестта претърпява разгром“. Тя е огледало на нашето време, точно както е била и по времето, в което е живял Твен. Както първата публика на романа, ние сме общество, което подсъзнателно възприема расистките предположения и ценности, независимо дали го осъзнаваме или не.
„Хъкълбери Фин“ е книга за един расист, който се опитва да расте в американската пустош. Най-добрите от нас могат някога да се надяват да бъдат добри като Хък. Каква е целта да се опитваме да изтъпим такъв двуостър меч?
…………………….
Текстът е публикуван в segabg.com

Прочетете още

snowdenbook_1161x653-1161x630

Новата книга на Сноудън предизвика скандал

Бившият агент захапа и Тръмп Permanent Record – новото писание на скандалния Сноудън, едва излезе …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.