Начало / Читатели / „Думите” на Богдан Русев (рецензия)

„Думите” на Богдан Русев (рецензия)

Борислав ГЪРДЕВ

С противоречиви чувства прочетох новелистичния сборник на Богдан Русев „Думите”.
Той е очевадно продължение на „Три новели”, но същевременно е и белег на криза за писателя.

Това Богдан го споделя чистосърдечно в последната четвърта новела „Думите”.
Дали е писателски ступор или просто моментна криза на креативността ми е трудно да гадая.
Истината е, че Русев отново като омагьосан се хваща за Духа на баща си, смятайки да издири всичките му приятели.
А това е затваряне на кръга, започнат от „Ела при мен”.
Или може би ново начало.
Защото истината е, че в новелата Богдан Русев постигна всичко.
И сякаш започва да тъпче на място.
Така е в „Духове”, например, която носи твърде много от патината и атмосферата на вече видяното, преживяното, представеното, от онзи прословут лайфстайл на столичната бохема, който Русев винаги скрупольозно точно и сочно пресъздава (Справка  – „Необикновената история на Нейдън Романоф”).
Любопитна ми бе новелата „Племена”.
Онорично фентъзи, в което оживява в цялото си великолепие каменната джунгла София , трептящото сърце на нашето буржоазно Сити, изпълнено с романтика и жестоки абсурди.
„Бурени” е любопитен, но неуспешен експеримент за разказване на триизмерна история – в София от 50 – те на миналия век, Бургас от 2000 и Пловдив от 2050.
В тези три епохи обаче властва фашизмът, комунизмът и ислямския империализъм.
Визионерството на Русев е стряскащо завладяващо, но точно в тази новела най – отчетливо се усеща  творческото буксуване – най – вече с проблематичното осмисляне на сюжета през трите темпорални пласта, който и без друго е ефирно рехав.
Затова е закономерно неговото артистично разконспириране в „Думите”, където се явява на финала на повествованието в хотел „Велико Търново”, за да разкрие на смаяния си издирвач измъчващите го писателски терзания.
След като е използвал като патерици образи и послания от предишни негови успешни проекти  като „Туристът” и „Приказки от Белегаст”.
Накъде ще поеме в бъдеще талантливият и провокативен прозаик?
Скромното ми мнение е, че трябва да се върне към света на романа.
Вярно, „Безкраен път” не бе приет безапелационно, но именно в този прозаичен формат той реализира безспорнитеи си постижения „Туристът” и „Къщата”.
Започвайки от новелистичния му първообраз „Ела при мен”.
Може би трябва да поеме към корените на своя успех, разказвайки поредната си мемоарна притча.
Той умее да превръща живота си в епос, но е най – съкровено силен и безспорно убудителен, когато се намира в годините на своето детство и младост.
Дали там не е заровено имането ?
И може би оттам ще дойде вдъхновението за следващия му силен роман?

„Думите” на Богдан Русев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …

Един коментар

  1. богдан русев безсрамно се е мъчил да покрадва чужди визионерства, разчитайки на това, че е добре маркетиран, и д ги примесва със собствените си банализми. по-добре да внимава.