Начало / Автори / Добри Чинтулов: Стани, стани юнак балкански

Добри Чинтулов: Стани, стани юнак балкански

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил’ всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

……

На 27 март 1886 г. умира Добри Чинтулов – болен,сляп, отчаян.В спомен на писателя и сродник Константин Константинов е отбелязано:
„В буренясалите подивели градски гробища, зад казармите, има каменна плоча от 1886 г. с прост надпис: „Добри Петров Чинтулов – учител народен.” Той почива там при старите череши, в топлата гръд на Тракия и под сянката на Балкана. Почива в заслужения свой отдих и неговият сън сега негли е по-радостен. Че името му наистина става знаме и символ; че в това кошмарно време ние идваме да сгреем сърцата си с неговия спомен…”

Българското възраждане нямаше да бъде същото, ако не бяха неговите песни. Дори и сега, времето на дигиталната революция, неговите стихове се живи. Много от протестиращите срещу олигархичната политика на управляващите в България пееха „Стани, стани, юнак балкански”, развявайки трибагреника.

Предлагаме ви откъс от историческото разследване „Масонският код на Българското възраждане. Великите майстори Антон Йоанович, Иван Селимински, Георги Раковски”.

 

Загадъчният бедняк

Добри Чинтулов произхождал от семейство с добро име, но живеещо в крайна бедност, затова и фамилията останала в Сливен, а не тръгнала след войските на ген. Дибич Забалкански. Синът на неграмотния Петър Чинтула нямал щастието да учи при Селимински, защото бил още невръстен, когато той бил учител в Сливен. Добри завършил местното гръцко училище и на 16 години, през 1838 г., с 5 гроша в джоба си поел към Търново, изпратен през сълзи от майка си до Джанкур-таран. Мечтата му била да учи в Русия.
В края на година стигнал до Влашко и в Букурещ се записал в училището на братята Христидис от Стара Загора. Информирано и насърчено от Захари Княжевски (съученик на Раковски от Куручешме), бедното сливенско момче се отправило към Одеса, където в местния лицей имало стипендиантски програми за българчета. В Браила, където имало значителна сливенска колония, Добри попаднал  в полезрението на Димитър Диамандиев. Той осигурил необходимите средства на младия Чинтулов, дал му препоръки и през 1841 г. бъдещият революционен поет бил изпратен да се усъвършенства в Одеса. Там бил взет под крилото на едрите бизнесмени и родолюбци Николай Тошков и Васил Априлов.
Когато през юли 1849 г. Чинтулов завършил Херсонската семинария, първата му спирка на път към родния Сливен била в дома на Димитър Диамандиев. Семинаристът вече имал предложение да учителства в Свищов, но съдбата му била решена от други.
„Ето и друг млад наш съгражданин, който завърши сродно учение във високи учебни заведения и е най-подходен за сегашното образование на младежта ни. Той, отказвайки се от други по-големи облаги, посветява се в служба на родината, затова използувайте знанията и ревността му…“ – това заявил Иван Селимински на сбирка на богатите браилски българи. Той и Диамандиев настоявали Чинтулов да се завърне в родния си град и да стане учител там. Те му гарантирали учителско място плюс бонус от 2000 гроша, осигурен от тях в продължение на 10 години. Така през май 1850 г. Чинтулов бил назначен за учител и получил възможност да живее без финансови притеснения и да напише известните си бунтовни песни.
„Малък бях, но помня добре, че като притъмнееше и се затваряха маазите, дюгените, ханищата, водениците, долапите, къщята – вред, дето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на „Къде си вярна ти любов народна”, или „Стани, стани, юнак Балкански”. Това беше приблизително в 1856-58, аз тогази бях малък , но помня добре, че Чинтуловите песни произвеждаха фурор между гражданите: това впрочем беше фъртуна, която на своите крила понесе всичко… а буйните характери почнаха да точат ножове  си, да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови… ние бяхме деца, но и в нашите жили потече като силен поток патриотизма… Ний почнахме да се събираме в „Селището”… с възторг си припомням това блажено време, което няма да се върне за мене”, разказва след Освобождението М. П. Икономов, ученик на Чинтулов.
Авторът на „Стани, стани, юнак балкански” е един от най-загадъчните в историята на Българското възраждане, което е в пълен контраст с неговата популярност тогава, а и сега. Удивително е, че няма нито един оригинален препис на негово стихотворение до 1853 г. Няма и сигурни доказателства, че е участвал в ложите, събудени и учредени от Васил Левски –  според някои сведения той станал активен член, според други през 1872 г. отказал да се присъедини към тях. Името му със сигурност е сред основателите на женското благотворително дружество „Майчина длъжност”. Независимо дали е членувал в тайна организация, факт е, че до Освобождението Чинтулов непрекъснато е бил подпомаган. А това едва ли е случайно.
Сливналията станал изключително популярен със стиховете си, които повдигат духа и формират българско самосъзнание. Популярността им граничи с тази на фолклорните песни, а най-големият комплимент за него е, че масово са били възприемани като народни.
След известно прекъсване, през 1861 г. Клуцхорската община го поканила отново да поеме училищата в Сливен. Няколко години преди това заради интригите на местните гръкомани Чинтулов бил принуден да напусне родния си град и да учителства в Ямбол.  За да се завърне, той поставил условието: „без да имат право настоятелите или други някой да се меси в управлението, освен когато учителят поиска тяхното съдействие“. Желанието му за абсолютна свобода в педагогическата работа стреснало общинарите, но те приели изискването. Чинтулов се върнал в Сливен, а негов гарант станал богатият търговец Русчо В. Миркович –  брат на още една силна фигура от кръга на Раковски и Селимински.

„Стихотворения/Добри Чинтулов“ тук

„Масонският код на Българското възраждане. Великите майстори Антон Йоанович, Иван Селимински, Георги Раковски” тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. Защо Бог е с малка буква?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *