Начало / Автори / Класиците, които заслужиха „Нобел“, но не го получиха

Класиците, които заслужиха „Нобел“, но не го получиха

Най-добрите писатели на ХХ век са били пренебрегнати както по политически причини, така и заради тесногръдието на Шведския комитет

 

Австрийският вестник „Ди пресе“ направи любопитен обзор за световните класици в литературата, които заслужаваха, но нямаха шанса да получат Нобелова награда.

Историята на най-престижното отличие е история на заблудите, гласи началото на статията. Пръв в списъка на пренебрегнатите от Шведския комитет е Лев Толстой (1829 – 1910). Наградата се дава от 1901 г., когато вместо руския космополит е награден напълно непознатият французин Рене Сюли Прюдом. Следващата година авторът на „Война и мир“ е пренебрегнат заради германеца Теодор Момзен, тъй като журито го намерило за твърде голям ексцентрик и анархист. Някои смятат, че са повлияли и лошите политически връзки между Русия и Швеция.

Aнтон Чехов (1860 – 1904) станал жертва на същите отношения – и той бил отхвърлен заради „прекаления“ си реализъм и затова, че не морализаторствал в духа на тогавашната епоха.

В завещанието на Алфред Нобел се казва, че авторите трябва да утвърждават в творбите си държавата, църквата, семейството и морала. Това дало аргументи на Шведската академия да отхвърли и сънародника си Аугуст Стриндберг (1849 – 1912) – експресионист и натуралист в изкуството си.

Норвежкият драматург Хенрик Ибсен (1828 – 1906) също нямал късмет. През 1903 г. журито го пренебрегнало заради влошеното му здраве, вследствие на инсулт – членовете не били сигурни дали Ибсен ще доживее обявяването на наградата, затова предпочели здрав автор. Избраният бил приятелят на Ибсен Бьорнстерн Бьорнсон, известен като автор на националния химн на Норвегия.

Марк Твен (1835 – 1910) бил номиниран през 1907 г., но наградата тогава взел британецът Ръдиърд Киплинг.

Артур Шницлер (1862 – 1931) също не паснал на консервативното жури с грозните страни на живота, които разнищвал в творбите си. Той обаче станал жертва и на историческите обстоятелства – трябвало да бъде номиниран през 1914 г., но тогава избухнала Първата световна война и награда не била присъдена.

Марсел Пруст (1871 – 1922) въобще не влизал в плановете за награда, тъй като бил един от критиците й.

Поетът Райнер Мария Рилке (1875 – 1926) бил сред кандидатите през 1906 г., но тогава спечелил Джозуе Кардучи.

Джеймс Джойс (1882 – 1941) също не е сред наградените. Създателят на романа на ХХ век – „Одисей”, просто бил игнориран от журито. Това е може би най-големият пропуск на Шведската академия.
Вирджиния Улф (1882 – 1941) била изместена от Пърл Бък през 1938 г. После започнала Втората световна война, а през 1941 г. Улф се самоубила.

Поетът Езра Паунд (1885 – 1972) сам се провалил като се обявил за фен на Мусолини и антисемитската пропаганда и не се дистанцирал от фашизма.

Владимир Набоков (1899 – 1977), номиниран през 1974 г., станал жертва на конфликт на интереси. Тогава наградата взели шведите Хари Мартинсон и Ейвинд Юнсон, които били членове на самото жури. Това било остро критикувано от цялата литературна общност, но така си и останало.

Аржентинецът Хорхе Луис Борхес (1899 – 1986) бил подминат по политически причини – носела му се славата на скептик по отношение на демокрацията. Лоша услуга си направил и като благодарил на Аугусто Пиночет за друго отличие. Това шведите никога не му простили.

Фантастиката на Станислав Лем (1921 – 2006) се оказала сред нелюбимите теми на Нобеловия комитет.

Джон Ъпдайк (1932 – 2009) – хроникьорът на американската буржоазия, през последните си години е спряган за наградата, но не я получил.

Томас Бернхард (1931-1989) имал едва ли не обещание от председателя на журито, че ще вземе наградата. Това обаче така и не се случило.

Дейвид Фостър Уолас (1962 – 2008) явно живял твърде кратко, за да бъде оценен от Шведската академия.

Сред заслужилите наградата според „Ди пресе” са и Робърт Музил, Пол Селан и Хенри Джеймс. Те обаче се разминали с нея, независимо че останали в литературата като класици.

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (11март – 17 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева /за 23-и път в класацията/ 2. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *