Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е най-добрият италиански разказвач
Итало Калвино е най-добрият разказвач на Италия. Не знам дали е най-четеният, най-продаваният или най-известният, това са неща без особено значение. Със сигурност мога обаче да твърдя, че е най-добрият разказвач. За съжаление ни напусна твърде рано, през септември 1985 година, а можеше още да е сред нас и да празнуваме заедно неговия 88-ми рожден ден на 15 октомври.
Както повечето писатели, родени по времето преди войната, и Калвино минава през различни творчески периоди, следствие на гражданското, политическо и човешко съзряване. Разбира се не само войната и политиката се отразяват на писането му, но и запознанството му с Че Геваара, животът в Париж и тесните контакти с Жорж Перек, Жак Рубо и Реймонд Кюно. Тяхното творчество запалва Калвино по научните дисциплини, космологията и смесицата между двете, което води автора до създаването на необичайни и прекрасни творби. Пребродил повечето литературни течения на епохата, Калвино прекосява пространството от неореализма до постмодернизма с подчертано силната си индивидуалност, като успява да се дистанцира от тях и да пресъздаде образи и ситуации, наситени с изтънчено разнообразие от персонажи, неконвенционалност, игривост и онирични проекции. В същото време съумява да открои и здрав рационализъм, ирония и метафизично-игрови размишления, съчетани с голяма доза ерудиция, което не е никак лесно.
Мислех да не цитирам никоя негова творба, но не мога да се въздържа и ще препоръчам неговите разкази: разкошно литературно-битово произведение, както и последната му книга, издадена посмъртно от жена му, озаглавена „Американски лекции”. Това е най-културоведското и високолитературно произведение на Калвино, задължително четиво за философи и филолози. Всъщност това са лекциите, които Калвино е трябвало да изнесе в Харвард, в рамките на престижните Norton Poetry Lectures. Подготовката на лекциите е била повече от година – организаторите са дали карт бланш на автора – да говори на каквато тема иска, а това е накарало Калвино да се чувства прекалено отговорен за избора си. Избор, който се оказва най-добрият възможен. В тези лекции Калвино, първият италиански автор поканен от прословутия университет, ни завещава задължителните 6 литературни ценности, които сме длъжни да съхраним за нашия век: лекота, бързина, точност, видимост и многостранност. От шестата лекция са останали само някои записки, била е под заглавието „консистентност”.
Тази книга /тя е мъничка по обем/ още не е преведена на български и силно се надявам някое издателство да го направи. За удоволствието на всички нас.
