Напусна ни Тодор Колев

15.02.2013 България

Тодор Колев почина днес след продължително тежко боледуване, съобщи vesti.bg. Информация е разпространена от Съюза на артистите в България. Още приживе актьорът имаше статут на легенда. През 1999 г. издателство „Слънце” публикува мемоарната му книга „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание грешного Тодора“, която се превърна в истински бестселър. Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му.

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1965). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях” и „Театър София”. Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал”, „Козият рог”, „Иван Кондарев””,” Двойникът”, „Господин за един ден”, „Опасен чар”.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията „Как ще ги стигнем с… Тодор Колев“ и „Вход свободен“. Има научна степен доцент.

Избрано от Тодор Колев:

Трябваше да взема награда за това, че издържах да живея в тази държава.

Ако някой седне да ме убеждава, че се интересува от дереджето на българската култура или социалните проблеми на хората, които мизерстват, няма да му повярвам.

В Шумен винаги са се раждали интересни хора, винаги е имало странни, нееднопланови личности. Аз самият съм формиран така, по-чорлаво.

Според мен обаче, най-синтезирано говори за жената поета Борис Христов в стихотворението, което аз пея „Жената Мария“. Това е върховното поетическо послание, което надхвърля рамките на българската поезия. Казвам го смело, след години може би поколенията ще оценят какво е писал Борис Христов. Не Иван Вазов, а поета Борис Христов.

Как да не съм суетен, щом мога да разсъбличам душата си. Как!

Лошото е, че зрителят по-лесно се хвърля на боклука и на кича.

В моята младост, когато учих във ВИТИЗ, върхът на тортата беше Чаплин. А сега е Джим Кери.

Животът предлага такива жени, на които е трудно да се устои.

Много по-смешно е, че на нашия герб дълго време стояха датите 681-1944. От което какво излиза? Че държавата ни е починала през 44-година.