Лира Литературно-рекламна Агенция
Рожденото му име е Ксенофонт Дзиндзифи. През 1856 г., когато е на 17 години, става помощник- учител на Димитър Миладинов в Прилеп. По негово и на Георги Раковски настояване променя името си. Определян е като поет романтик. Автор е на „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“ са отпечатани в „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863, „До българската майка“ — в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.
На днешния ден, 15 февруари, във Велес е роден Райко Йоанов Жинзифов.
Учи в Русия, близък на славянофилите. Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат – запознава руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, разказ. Съиздател е на сп. „Братски труд“. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др.
Умира на рождения си ден през 1877 г. като руски поданик.
……………..
Кога ќе стигнеш во моја земја
во Бугарска Македонија
ќе видиш Бугари јунаци
нестрашливи македонци…
Речи речи: „Македонии вие Бугари јунаци
докога вие во темница ќе седите црни лица?
Сите согласни станете,
Бугарски школи отворете
во цркви Бугарски читајте,
од никого не се плашите!
Райко Жинзифов, 1860 год., „Гулаб“
