Съмишленици на Леда Милева (1920-2013) ще разкажат спомените си за Леда Милева, които впоследствие ще бъдат публикувани във внушителен том, съобщи novinar.bg. Иван Гранитски – един от издателите Милева сподели по БНТ, че още от другата седмица започва събирането на материалите, които ще хвърлят светлина върху делото на писателката и нейното време.
По молба на роднините й всички цветя, оставени в нейна памет на поклонението, което се проведе днес в зала „София” на бившия партиен дом, след това ще бъдат положени пред паметниците на изтъкнати културни и революционни дейци в столицата. Това е силен символичен жест към нейната личност, коментира Гранитски.
„Ние сме били заедно почти през целия си живот и аз, като че ли едва сега започвам да разбирам цената й. Тя беше изумителна и като поет и като общественик… Едно поколение си отива. Един много ценен човек”, заяви Валери Петров за БГНЕС .
Поетът беше сред стотиците български интелектуалци, общественици, политици обикновени граждани дошли да се поклонят пред голямата интелектуалка преди всичко, писател и преводач Леда Милева.
„Когато чух за кончината на Леда Милева ми изкочи един стих от българската средновековна поезия надгробен надпис само с няколко стиха: “ Той беше велик и в едното и в другото“. Ние много често казваме, че няма незамени хора, но когато си отива човек като Леда – мястото остава празно. Тя е като Иванка Ботева (дъщерята на Христо Ботев) – това са от малцината български интелигенти от второ-трето поколение. България от тази гледна точка е много бедна и в този смисъл губим нещо много рядко срещано в българската действителност. Не само преводите на Леда Милева, поезията й, но тя е деятел от световна класа. Имам предвид не само нейната работа в ЮНЕСКО, а целия й живот“, сподели писателят и изследовател Борислав Геронтиев.
„За Леда Милева неизбежно винаги сме мислили като за дъщерята на Гео Милев, но тя разви това, което именитият й баща е за българската култура – комплексния литератор, комплексния човек на културата. Тя бе не само изключително ерудиран литератор, но и мислител, защото нейните послания бяха много повече. Аз лично съм й изключително благодарен, защото във времена, които бяха изключително тежки за мен и моите колеги, във времената, когато в СБП гледаха на нас като хора неблагонадеждни тя ни привлече в Съюза на преводачите в България. Не само ни привлече, но и с изключителна толерантност ни даде пълна възможност да разгърнем като литературни критици и като литературни историци”, каза за БГНЕС литераторът проф. Михаил Неделчев.
Да, беше с качества и заслуги, но има и едно голямо прегрешение – написа писмото на българските писатели, с което беше заклеймен Солженицин.