Начало / България / Любомир Левчев е удостоен с наградата „Уилям Мередит”

Любомир Левчев е удостоен с наградата „Уилям Мередит”

Поетът Любомир Левчев е удостоен с наградата „Уилям Мередит” за 2013 г. , съобщи trud.bg. Призът се присъжда от фондация “Уилям Мередит”, базирана в Анкъсвил, Кънектикът.

„Наградата за поезия “Мередит” се присъжда на автора по наша инициатива в духа на щедростта, одухотворявала взаимодействието на Мередит със света на поезията по времето, когато той журираше конкурси и канеше поети в Конгресната библиотека като Поет лауреат на САЩ. Тази награда е признание за важното партньорство в областта на литературата и изкуствата между двете страни, чието начало тръгна от конгресната библиотека. Г-н Левчев е останал верен на музата с една блестяща кариера въпреки множеството предизвикателства, които му е поднасял живота през десетилетията. Неговият живот и творчество са едно цяло, едно забележително постижение”, се казва в прессъобщението на фондацията.

Колекция от стихове на Левчев ще бъде издадена на английски и български. Новата книга ще бъде представена в САЩ и България.

Уилям Мередит (1919 – 2007) един от най-значимите американски поети на ХХ век.Гостувал е в България през 1979 г. на фестивала „Стружки вечери“, след което е обявен за почетен гражданин на страната ни.

Книги от Любомир Левчев тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …

Един коментар

  1. Васил Петров

    Онзи ден България бе шокирана от награждаването на комунистическия придворен поет Любомир Левчев със златен венец на поетичния конкурс „Стружки вечери на поезията“ в бившата югорепублика Македония (БЮРМ). Награден е един от посредствените български поети в своето поколение; всъщност не поет, а преди всичко комунистически апаратчик, председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1979 до 1988 г., председател на Националния съвет на ОФ и член на ЦК на БКП, който обаче, за разлика от по-безхитростните блюдолизци, подреждаше в бели стихове ласкатествата, с които обсипваше първото комунистическо семейство Живкови. Известна е репликата му „Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!“. Той искаше Живкови да усещат във всеки момент колко ги обича. И семейството си плащаше за тази любов без да се пазари – огромен апартамент до Докторската градинка, издание на трудовете на „поета“ на чужди езици, уреждане на изложби и ласкателни критики за жена му Дора Бонева. Защото левчевата подлизурщина надминаваше обичайната сервилност и придобиваше чувственото, сладострастно въздействие на еротичен масаж. „Другарят Тодор Живков е човек, който излъчва вдъхновение… Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали. Благодаря Ви за мъдростта, за грижите. Благодаря Ви, че сте ни търпели, когато тъй често повтаряме Вашите думи и с това може би ги принизяваме“, заяви Левчев по случай награждаването си с орден „Георги Димитров“ през 1985 г.
    В своето произведение, посветено на Людмила Живкова „Мислете за мене като за огън“, Левчев пише:
    „Както Орфей е карал хора, птици и зверове да вървят след него, така след нея вървяха очаровани и зрели творци, и политици и деца на света… Отдадена на комунистическото бъдеще, тя стана един от неговите живи вестители – огън на върха“.
    На Людмила бяха посвещавани цели любовни антологии от типа:
    Вървях зад твойта
    колесница от покруса
    И не в гроб –
    в сърцето си те спуснах.
    Мълчах.
    И говорих
    за тебе на „Вие“.
    Сега съм сам
    И искам да вия.
    Става трудно сега.
    Става страшно сега.
    („21 юни“)
    С тази „словесна лой“ (по израза на критика Никола Иванов) поетът Левчев компенсираше скромните си възможности по пътя към върха на тоталитарната система. Малко хора знаят, че поради нисък успех е бил приет в доста непрестижната специалност „Библиотекознание“ на СУ, откъдето после е изключен поради слаб успех. Това му напомни академик Николай Генчев, когато през 1997 г. Левчев се опита да се изкара репресиран от Живкови!
    И тази „поезия““ онзи ден е получила златен венец!!
    Очевидно златният венец е бил предварително уговорен от канцелариите на президентите на България и БЮРМ Георги Първанов и Георге Иванов, присъствали на награждаването. Защо е била нужна тази „гимнастика“? Отговорът ни дава самият „поет“. В благодарственото си слово към Георги Старделов, председател на Македонската академия на науките и уметностите (изкуствата) МАНУ, Левчев казва:
    „Сакам да се заблагодарам на Македонска академиjа, во коjа, да се пофалам, имам чест да нарекувам пријатели такви луге како многу славниот Томе Серафимовски, како Матеjа Матевски, Влада Урошевик, Милан Гурчинов или Ристо Василевски… Jас го повикувам духот на Славко Jаневски, Блаже Конески, Анте Поповски… И на краjот, според списокот на смртта, чудесниот Гане Тодоровски- моjот прв и вечен македонски приjател“. („Утрински весник от 23 август)
    Левчев благодари на цяла кавалкада антибългарски пропагандатори и крадци на българска култура и история! В коментар нa събитието „Фрогнюз“ напомни, че Блаже Конески (Благой Конев), агент на Белград, не успял да завърши българска филология в София, става академик в Югославия за това, че е преписал „Историческата граматика на българския език“ на проф. Кирил Мирчев и „Основна българска граматика“ на проф. Л. Андрейчин, за да изфабрикува „история на македонскиот jазик“ и „граматиката на македонскиот jазик“. Той е и поет, възпял своята „майка Сърбия“. Гане Тодоровски е автор на едни от най-гнусните стихове против България, величаещи Сърбия. Такива са и всички останали „поети“, чиито духове наш Левчев призовава.
    Академията МАНУ, на която Левчев благодари, предизвика няколко международни скандала с вулгарните си извращения на науката, само и само да намери някакви исторически основания за съществуване на „македонска нация“, различна от българската. През 2009 г. тя издаде „Македонска енциклопедия“, пълна с толкова вопиющи перверзии, че след демарш на посолствата на САЩ, Британия и Франция, Скопие бе принудено да я изтегли от разпространение. „Македонската енциклопедия в основата си е антибългарска, антиалбанска, антигръцка и просръбска“, заяви и бившият премиер на БЮРМ Любчо Георгиевски пред агенция „Фокус“ на 2 октомври 2009 г.
    През юни 2006 г. МАНУ обяви, че е дешифрирала средния текст на Розетския камък – понеже Томас Янг (през 1814 г.) и Жан-Франсоа Шамполион (през 1822 г.) били фалшифицирали текста, за да скрият, че египетската цивилизация на Птолемеите е всъщност македонска. Така МАНУ „доказваше“, че Александър Велики и Птолемеите са говорили езика на Киро Глигоров и Георге Иванов.
    Самият поетичен фестивал в Струга – родният град на братя Миладинови, авторите на „Български народни песни“ – е създаден през 1962 г. именно с цел да краде българска поезия. На този фестивал в пропагандни речи е присвоявано творчеството на братя Миладинови, Вапцаров, Яворов. Там са награждавани поети не заради поетичния им талант, а за политическите им заслуги към Москва и Коминтерна, като Пабло Неруда и Янис Рицос. Струга е един от най-жестоко сърбизираните български градове, за който през 1591 г. венецианският посланик Лоренцо Бернардо пише: „Струга, град в България на границата с Албания… Той е първото селище в България след като се напусне Албания“
    Присъствието на Георги Първанов и Георге Иванов по време на награждаването на Левчев и фактът, че Гоце Първанов не е реагирал, а е ръкопляскал на изброените от Левчев антибългарски имена и институции, е фактическа декларация, че България, в лицето на Гоце Първанов, признава не само „македонскиот jазик“, а и всички кражби на българска история и култура. Това е политически сценарий, организиран точно сега, защото през ноември т.г. БЮРМ иска да получи покана за членство в НАТО. А е предупредена, че това няма да стане, ако не уреди отношенията си със съседните страни. Е, Гоце Първанов урежда проблема, като потъпква българския интерес зад гърба на българското общество.
    Едва ли за подобен сценарий би могла да се намери по-лесна маша от Любомир Спиридонов Левчев – жонгльорът с думи, у когото липсата на себеуважение се превърна в нелечима автоимунна болест. Неслучайно първият му роман носи заглавието „Убий българина“.