Лира Литературно-рекламна Агенция
Лира.бг. ви препоръчва да прочетете двутомника „Медальонът”
На 12 май 1876 г. Гаврил Хлътев е само на 33 години. Същия ден Апостолът на революцията, след предателство, пада убит край река Костина, в Тетевенския Балкан. Отрязват главата му и я пращат в Ботевград, а след това в София. Днес в местността „Кървавото кладенче” край с. Рибарица има скромен паметник, в който е смълчан целия разкамбанен, разтърсващ и възкръсващ Април…
Априлското въстание е националната ни Голгота, Горящият кръст, началото на края на общата ни безсъзнателност, на 500 годишната кома.
За пет века не загубихме своя майчин език и бащина вяра, но изтървахме чудесното си чувство за общност, усещането за етнородност, еднородност и единство. Като духовна потребност и вроден инстинкт.
С какво ни превъзхождат като съзнание ония занаятчии, свещеници, даскали, търговци на аби и шаяци, земеделци, списователи, книжари, печатари, читалищни дейци и интелигенти, скочили в огъня с голи ръце?
Какви са били тези уж хрисими до вчера християни, които по кръстовата си саможертвата се равнопоставят до Спасителя? Но те не възкръсват, защото не са богочовеци. Но са човеци с чисто ч, с родова чест и българско честолюбие.
Къде е днес този елит, духовен и материален, близък по морал на безвластните си братя? Вярно, и тогава въстават само онези, които мрачно мечтаят и възторжено копнеят да си имат своя държава. Останалите хлопват кепенците и чакат ятагана да ги погали.
Но миналото и бъдещето са еднакво мъртви, ако живеем само в сегашността. Ако не помним миналото и не умеем да мечтаем за бъдещето. Народ без национален идеал, не заслужава да се самонарича нация. Народ, който не прави разлика между идеал и блян, не е народ, който може да се самоуправлява. И да се самоорганизира в модерна държава.
Днес сме по-разединени от всякога и няма как да има сборуване между учените и безпросветните, между будните и заспалите, между майсторите и некадърниците, между средната класа и средните простаци. Защото всички говорим един език, но се разминаваме като мислене. И в критериите за качествата на живота и на смъртта. И в техния скрит и явен смисъл.
Затова е казано: ”Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство!”
Лира.бг. ви препоръчва да прочетете двутомника „Медальонът”, роман-разследване на Галина Златарева, който разкрива малко известни страни от житието на Бенковски, без когото ние, българите, продължаваме да я караме както сме си я карали и преди тези 135 години.
Предлагаме ви и рецензията на колежката Е.Търнева, с която поздравяваме всички наши сънародници, чийто дух е белязан с безначалното безстрашие на личности като бесния Бенковски.
