Начало / Интервюта / Ребека Склут, автор на „Безсмъртната Хенриета Лакс”: Тази история е ужасно важна за човечеството

Ребека Склут, автор на „Безсмъртната Хенриета Лакс”: Тази история е ужасно важна за човечеството

Ребека Склут, автор на „Безсмъртната Хенриета Лакс”: Тази история е ужасно важна за човечеството

31.05.2011

За да завърши своя бестселър, Ребека Склут работи над него десет години, през които посещава огромен брой болници, учебни заведения, научни лаборатории и провежда хиляди часове интервюта с близки и приятели на Хенриета Лакс, както и с учени, юристи и журналисти. В момента “HBO” снима филм по книгата, чийто продуцент е Опра Уинфри

 

►Какво ви привлече към Хенриета Лакс?
За първи път чух за нея в училище, когато бях на 16. Учителката ми по биология спомена за ХеЛа клетките, казвайки, че те са един от най-важните инструменти в медицината. От този момент Хенриета не ми излезе от главата. Първите ми въпроси бяха: „Дали е имала деца?”, „Какво мислят те за това, че клетките на майка им продължават да живеят години след нейната смърт?”, „Дали фактът, че е била чернокожа, е оказал някакво влияние?”. Сега осъзнавам колко сложни са били тези въпроси тогава, но нещо, което се беше случило в живота ми, ги бе направило толкова важни. Същата година баща ми се разболя от загадъчна болест и никой не бе в състояние да постави точна диагноза. Той беше здрав, атлетичен мъж, но се превърна в човек, който не бе способен да мисли и да се движи. Прекарваше дните легнал на едно канапе, просто не можеше да ходи. Включиха го в експериментална програма за изпитване на ново лекарство. Тъй като не беше в състояние да шофира, аз го откарвах до болницата няколко пъти седмично и там прекарвах доста време с него и с други пациенти, подложени на същото лечение. Наблюдавах процеса на лечение и заедно с него изживях надеждата, но също така изпитах гняв и страх. Бяха тежки времена, лечението не помогна и бе прекратено. Този опит ме научи, че науката може да прави чудеса и да вдъхва надежда, но също така и че понякога може да се намеси в живота на човек по сложен и болезнен начин. Беше някъде по средата на лечението, когато учителят спомена за клетките, които продължават да живеят в лабораториите десетилетия след смъртта на жената, от която са взети. И аз зададох тези въпроси просто защото бях дете, което вижда как собственият му баща се превръща в обект на експеримент.

Защо клетките на Хенриета не умират?
Това все още е загадка. Известно е, че ракът на Хенриета е причинен от HPV (human papiloma virus) и в клетките й има множество копия на генома на този вирус, тъй че някои учени смятат, че тези копия, в комбинация с част от нейната ДНК, карат клетките да се развиват по особен начин. Също така тя е имала сифилис, който може би е потискал имунната й система и това е позволило особено агресивното развитие на раковите клетки. От друга страна, много хора са имали HPV и сифилис (особено през 50-те години), но техните клетки не са като тези на Хенриета. Днес има много безсмъртни клетъчни линии, но никоя от тях не се развива като ХеЛа.

Това са ракови клетки, как могат да бъдат полезни за други изследвания, например ваксини?
Учените се опитват да разберат как се държат клетките в определена среда, дали реагират на определени химикали, или произвеждат определени протеини. ХеЛа клетките, независимо от това, че са ракови, притежават твърде много свойства, присъщи на нормалните клетки – те произвеждат протеин и общуват помежду си както другите клетки, делят се и генерират енергия, податливи са на инфекции и това ги прави незаменими в много изследвания – на бактерии, хормони, и особено вируси.
Вирусите се размножават като инжектират част от собствения си генетичен материал в здрави клетки, което ги „препрограмира” и ги кара да възпроизвеждат вируса, а не себе си. Когато трябва да се изследват вируси, фактът, че ХеЛа са злокачествени, ги прави още по-полезни. Те растат много по-бързо от нормалните клетки и така дават резултат много по-скоро. Днес учените са в състояние да ги променят генетично така, че да функционират като сърдечни клетки, например. Така че, това, че са ракови, не е ограничение, както мнозина биха очаквали, макар че има области, където не могат да бъдат използвани – например при разработка на ваксини. Никой не би искал във ваксината да има и ракови клетки.

Какви поуки можем да извлечем от тази история?
Зависи от отделния читател. В книгата има много послания – за вярата, за расизма и медицината, за класовото неравенство, за достъпа до образование и здравеопазване… Това е разказ за това как загубата на майката може да се отрази на едно семейство, но и за много други неща. Тя е за хората, които стоят зад милионите биологични проби в лабораториите по света. Не мога да изброя колко писма съм получила от изследователи, които са ме чули да говоря по радиото или са прочели книгата и които имат смелостта да кажат: „Нямах никаква представа! Писах дисертация за ХеЛа клетките, работя с тях всеки ден в лабораторията – дължа им кариерата си, но никога не бях се замислял откъде идват те, дали донорът е дал съгласието си или дали семейството се интересува от това”. Това са въпроси, които учените рядко си задават. Чувала съм някои от тях да казват, че след като са научили историята на ХеЛа клетките, вече не се оплакват от ограниченията в изследванията, от планината формуляри, които трябва да попълват всеки ден за всяко проучване, което искат да направят. Когато прочетете книгата, ще разберете защо съществуват тези формуляри, защо са задължителни и защо са толкова важни. Но също така тя е и за факта, че учените също са хора. Тези от тях, които по някакъв начин са свързани с историята с ХеЛа клетките, дълго време са били буквално демонизирани и се надявам да съм помогнала тази грешка да бъде поправена.

Какво отношение има тази история към съвременното здравеопазване?
Ако в някоя болница ви направят биопсия, подписвате декларация, според която лекарите могат да разполагат с вашите тъкани както те намират за добре, тоест тъканите се лишават от самоличност и могат да се използват за различни изследвания. Идеята е, че всеки би трябвало да предостави своите тъкани за изследвания, тъй като това помага за развитието на медицинската наука, което е от полза за цялото общество. Но истината е, че не всеки в САЩ може да има полза от това по простата причина, че ние нямаме равен достъп до медицинско обслужване, което пък означава, че далеч не всеки може да се възползва от напредъка в медицината, понякога дори и този, който е предоставил материала за тези изследвания.

Защо, според вас, книгата ви предизвика и продължава да предизвиква огромен интерес по целия свят?
Наистина, всички, които потънат в историята на Хенриета, след това чувстват огромна нужда да я разкажат и на други. При мен се случи абсолютно същото. Когато чух за нея от учителката ми, разказах на приятелите и семейството ми. Историята й е ужасно важна; хората трябва да я чуят.

От книгата се разбира, че и други писатели са се опитали да проучат живота на Хенриета Лакс, но са попаднали на непреодолими препятствия и са се отказали.
Никога не съм мислила да се откажа. Бях решила, че все някой ден ще завърша тази книга, дори да към на 90. В крайна сметка за окончателното й финализиране ми бяха нужни 13 години.

Разбрахме, че в момента „HBO” снима филм по книгата?
Точно така! Продуцент е Опра Уинфри. Много се радвам.

След такова пълно „потапяне” в живота на Хенриета какво бихте й казали, ако можехте да се срещнете?
През последното десетилетие имам една единствена мечта и тя е да можех да си поговоря с нея. Първото нещо, което бих й казала, е: „Благодаря ти!” След това ще я попитам какво мисли за всичко, което се случва след смъртта й. Хенриета е била една от онези жени, които мигом се превръщат в майка за всеки, който е потърсил помощта й. Тя я била изцяло посветена на петте си деца, едно от които – момиче – болно от епилепсия и което не е можело нито да говори, нито да чува. Другата й дъщеря Дебора споделя, че е страхотно това, че клетките на майка й имат такъв съдбоносен принос за медицината и са спасили множество човешки животи – тъй както майка й е била много всеотдайна, докато е била жива, така и след смъртта си тя пак е опора на стотици хиляди хора. Сигурна съм, че би се чувствала на седмото небе от щастие, ако знаеше, че някаква частица от нея днес успява да помогне на толкова много болни.

Прочетете още

218344_b

Каква ни е Хекуба? Или за философите и историята на философията

Николай Петков в диалог със собствения си син Днес, ден след неделята на разслабления, пишейки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.