Начало / Интервюта / Макс Фриш „анкетира“ Джонатан Францен

Макс Фриш „анкетира“ Джонатан Францен

По повод стотния рожден ден на известния швейцарски писател Макс Фриш (1911-1991), автор на шедьоврите „Щилер“ и „Хомо Фабер“, вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ зададе въпросите от знаменитата му анкета от 1966 г. на съвременни писатели. Представяме ви част от отговорите на един от най-нашумелите американски писатели и любим автор на президента Обама – Джонатан Францен. Той е на 51 години, живее между Ню Йорк и Санта Круз. Последният му роман се казва „Свобода“.

 

Сигурен ли сте, че наистина Ви интересува запазването на човешкия вид, когато Вас и Вашите познати вече няма да Ви има?
И не, и да.

Защо?
Не, защото не вярвам, че на нашия вид може да бъде поверена отговорността за планетата. Вярвам повече, че накрая в комплект ще бъдем дадени за скрап.
Да, защото нашият вид е уникален с това, че има съзнание, и нещо в нашата съдба е чудесно – във взаимната комплексност на вселената и човешкия ум.
Лично аз като автор получавам силно чувство за значимост, когато си представя, че нещо, което съм написал, би могло да се хареса на някого или да му спести мъка тогава, когато всички, които познавам и обичам, отдавна ще са си отишли.

►Кого не бихте искали никога да срещате?
Съвсем честно – никого.

►Бихте ли искали абсолютна памет?
Да, ако „абсолютна” не значи „тотална”. Памет, която да запазва всяка нужна информация и всяко интересно преживяване. Но не и памет за всички ужасни тестове и мелодии на поппесните, които биха задръстили мозъка ми.

►Кой е политикът, чиято смърт от болест или катастрофа може да Ви изпълни с надежда? Или не смятате никого за незаменим?
Не ми е присъщо да желая смъртта на други хора, въпреки че мога да си представя, че би могло да е така, ако живеех в по-зле развита държава.

►Кого от тези, които вече са мъртви, бихте искали да видите отново?
Майка ми. Но по-скоро бих искал тя да види мен, а още по-точно – бих желал да не беше мъртва, а все още да присъства в живота ми.

►А кого не бихте искали?
Роналд Рейгън.

►Бихте ли искали да принадлежите към друга нация (култура) и коя?

Този въпрос ме навежда на мисълта за ужасните болести, от които хората в по-ранни времена са умирали още на млади години.

►До каква възраст бихте искали да доживеете?
Бих казал до 90, но ще се съглася и на 80, ако здравето ми позволи.

►Ако имахте властта да заповядвате, бихте ли издали заповед в противоречие с мнозинството? Да или не?

Да. Доказано е исторически, че мнозинствата невинаги имат право.

►Кого мразите по-лесно – един колектив или определена личност, и как мразите повече – сам или в колектив?

По-лесно ми е да мразя колективи и да го правя сам, защото нали мразя колективите.

►Кога престанахте да смятате, че с времето поумнявате, или още го вярвате?

На 51-на съм и все още не съм изгубил надежда.

►Какво от другите Ви кара да се чувствате зле и какво зло сам си причинявате? И ако не става дума за едно и също нещо – за какво бихте помолили за прошка?

Имам чувството, че другите ме карат да се чувствам зле, когато ме смятат за арогантен. Докато аз не харесвам мързела си. Вероятно е неизбежно да поискам извинение за грешките ми.

►Ако си представите, че не сте роден, успокоява ли Ви това?
Да, мистериозно. Особеното е, че да не си роден е обратната страна на това да си умрял. А несъществуването на смъртта фактически е смущаваща мисъл.

►Когато си мислите за починал човек, какво бихте искали – той да Ви каже нещо или Вие да му кажете?

Нито едното, нито другото. Мисля за продължението на една история.

►Обичате ли някого?

Да.

►Защо мислите така?

Сърцето ми го казва, а и мерилото ми за егоизъм ми доставя достатъчно доказателства за това.

►Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?
На емпатията преди всичко.

►Какво Ви липсва, за щастие?

Работа.

►За какво сте благодарен?

За почти всичко.

►Какво предпочитате – да сте умрял или да живеете като животно? И от кой вид евентуално?
Как бих могъл да не избера в полза на живота? Особено ако можех да съм пойна птичка.

Фото: en.wikipedia.org

Прочетете още

780736-01-05

Оманска писателка спечели Ман Букър

Джоха Алхарти е първата в страната си, чиято творба е преведена на английски „Небесни тела“, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.