Лира Литературно-рекламна Агенция
ПРЕДГОВОР
Беше първата седмица на юли 2000 година. От един месец работех като мениджър на „Селтик“ и играчите се завръщаха за ужасяващата предсезонна подготовка. Предстоеше ми да се срещна за първи път с един свеж на вид, загорял от слънцето, красив млад мъж. Тогава не знаех, но точно този младеж щеше да окаже значително влияние върху посоката на развитие на футболния клуб през следващите пет години от неговата забележителна история.
Всъщност веднага разбрах, че с този хубав външен вид той моментално ще стане хит в моето семейство. Двете ми дъщери Айслинг и Алана, прекарали голяма част от детството си в средите на професионалните футболисти, вечно ме подтикваха да подписвам с красиви млади мъже или, без много да му мисля, да започна работа в клуб, който вече притежава такива.
През лятото на 1999 година Стилиян Петров напусна своя дом и семейството си в България, за да започне професионална футболна кариера в Шотландия. Без да говори добре английски, но въоръжен с чифт бутонки и огромно желание за успех, той пристигна в Глазгоу. Отначало животът му в града, естествено, беше доста самотен. Семейството му липсваше и не беше в състояние да се впише в шотландската култура; необходимо му беше известно време, за да се установи. Но когато в онова ранно юлско утро ме запознаха с него, определено започваше да свиква с живота тук.
Чувствах, че ако е готов на такава крехка възраст да жертва спокойствието си у дома, в България, за да се докаже в друга страна, сигурно притежава необходимата душевна сила и решителност да преодолее многобройните препятствия, които професионалният футбол ще изпречи на пътя му. През следващите пет сезона той отново и отново щеше да доказва това качество.
Доста странно за човек, който сега е смятан за играч в изключителна форма – със способността си да преминава по-лесно от всички от едното наказателно поле до другото. В онзи ранен период физическата форма на Стилиян ми даде повод за притеснение. Всъщност на втория ден от подготовката той беше от първите играчи, които отпаднаха от беговите упражнения, предназначени да установят състоянието на играчите след лятната почивка.
Доколкото си спомням, в същия този ден съвсем ясно изразих на глас притесненията си, но Стилиян просто ми се усмихна, както само той може, и ми каза да не се тревожа: “Когато е необходимо, ще съм готов.” Това ми беше достатъчно.
Внушителното му присъствие на тренировъчното игрище, както и на големия терен, е качество, което го отличава. По времето, когато бях в клуба, „Селтик“ не можеше да покаже пълния си потенциал, ако не беше включен Стилиян Петров. Съотборниците му винаги искаха да виждат името му в стартовия състав. Той оказа значително влияние върху отбора. Гласът му в съблекалнята се чува, струва си да се вслушаш в него. Ползва се с абсолютното уважение на съотборниците си.
Значението на Стилиян за „Селтик“ нарасна през сезоните, а това като цяло зависеше от него самия. Големи усилия положи да подобри играта си с левия крак, а после – още по-големи усилия да заиграе по-добре в отбрана. Той обаче наистина е играч със склонност към атаката и със способност да вкарва голове. Това умение е огромно предимство, особено когато допринася най-вече с важни голове, а не като да отбележиш последното попадение за победа с 5:0.
Никога няма да забравя гола, който вкара срещу „Рейнджърс“ в прекрасния триумф с 6:2 в първия ми двубой от „Старата фирма“ като мениджър на отбора – Стилиян отбеляза втория гол за нас. И до ден днешен съм убеден, че тази победа ни вдъхна увереността да продължим и да спечелим шампионата, а накрая и Требъла, като по този начин прекъснахме господството на „Рейнджърс“ в шотландския футбол. Когато Стилиян откри головата си сметка, по времето ми като мениджър на „Селтик“, всички почувствахме, че бързо ще последват още много точни попадения. Негова специалност беше да отбелязва поразителни голове. А такива имаше много. Въпреки това основната му грижа е да осигури победите на „Селтик“ и България, на която сега е капитан.
Искрено вярвам, че притежава качествата да стане един от най-добрите европейски полузащитници – толкова е необикновен.
През лятото на 2005 година напуснах „Селтик“ и той много ми липсваше – характерът му, неговата преданост и усмивката му. Но невинаги ми липсваха оплакванията му. Ама наистина, харесваше му да избухва или да се жалва, ако в момента беше в такова настроение. И още го прави. Вероятно това също е част от природата му на велик играч, какъвто несъмнено е.
Днес, дванайсет месеца след като написах оригиналния предговор за книгата на Стилиян, отново се завръщам във футболния мениджмънт. Поканиха ме от „Астън Вила“, с тяхната чудесна традиция и култура, и аз без колебание приех предизвикателството. Английската висша лига е състезание, изискващо тежък труд, и доста бързо разбрах, че отборът има нужда от тласък, за да се подсилят качествата, които вече притежаваше.
В този смисъл нищо чудно, че младият българин беше първият, когото привлякох в „Астън Вила“. Той определено не ни разочарова и направи поразителен дебют срещу „Уест Хeм Юнайтед“. Изобщо не се съмнявам, че ще стане не само играч от висока класа за този отбор, но накрая и голяма звезда в историята на Английската висша лига.
Мартин О‚Нийл
офицер на Ордена на Британската империя
Свързани заглавия
Автобиографията на Стилиян Петров излиза на български
„Може да ме наричате Стан” от Стилиян Петров
