Лира Литературно-рекламна Агенция
Учебната година скоро започна. Това отново поднови безкрайните дискусии относно това кои книги трябва да се изучават в учебните заведения. Маделин Кръм от huffingtonpost.com предлага 9 творби, които според нея трябва да влязат в учебните програми.
– „След мръкване” от Харуки Мураками. Книга от профилиран автор, написана на достъпен, модерен език.
– „Love in a Fallen City” от Айлийн Ченг. Творба от една от най-авторитетните китайски писателки. История за любов, семейство и всекидневие в Шанхай през 40-те на ХХ век.
– „July’s People” от Надин Гордимър. Книга за края на Апартейда. Разказва за социалните несправедливости.
– „Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес. Жалко е, че Маркес не се учи в училищата. Неговият магически реализъм ще влез под кожата на младите хора. А това е една от най-добрите му книги.
– „Q&A” от Викас Сваруп. Тази творба на Сваруп не отстъпва на по-известната му „Беднякът милионер”. Разказва за проблемите в Индия.
– „Името” от Джумпа Лахири. Лахири е носителка на „Пулицър”. В тази нейна книга са описани проблемите на един млад човек, което би се вписало в представие на учениците.
– „Lives of Girls and Women” от Алис Мънро. Изненадващо е, че Мънро не се учи в училищата, поне в Америка. Нейното творчество предлага задълбочен анализ на любовта, порастването и женската психика.
– „A Small Place” от Джамейка Кинкейд. Тази книга говори за важен въпрос като колонизацията. Освен това е написана прекрасно.
– „Името ми е Червен” от Орхан Памук. Памук пише за разликите между източната и западната култура – универсална тема. А в това негово произведение има и философски мотиви.
Предлагаме да споделите във форума ни кои български и чужди произведения според вас трябва да се изучават в училище. Екипът на lira.bg номинира следните автори и произведения:
– романите на Роалд Дал – неповторими сюжети и герои на един гениален разказвач. Никой не би могъл да подреди ценностната система на един млад човек без усилие, както би го направил Дал с няколко забавни четива
– романите на Ерих Кестнер – дават отговори на вечните въпроси на всяко порастващото дете. Никой не се чувства аутсайдер, след като е прочел Кестнер
– „Мартин Идън” от Джек Лондон – вдъхновяваща история, която всеки млад човек трябва да познава.
– „Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий – най-американската книга, казваща всичко за белите и чернокожите обитатели на САЩ. Най-добрият учебник по толерантност
– Разказите на Антон Чехов – майсторската му ирония би трябвало да е заразителна за учениците. Ако на някого му се струва неподходящ за подрастващи, предлагаме като резервен вариант Илф и Петров, и по-точно „Златният телец”
– „Децата на Арбат” от Анатолий Рибаков – За да не се повтори никога описаното мракобесие на злодея Сталин
– Дневникът на Ане Франк – книга, която казва всичко за чудовищните престъпления на Хитлер и нацистките му последователи. При това тийнейджърите ще я научат от връстник
– „Големите надежди” от Чарлс Дикенс – младостта, любовта и тежките удари, свързани с тях, потопени във викторианска атмосфера. Като махнем драпериите, проблемите днес са си същите
– „Скрития дар” от Джериес Авад – вечните стойности на живота, преразказани по приказен начин. Обсъждането на приказките ще гарантират дисциплината в час
Властелинът на пръстените
На изток от рая на Стайнбек. Велик роман, събрал всичко в себе си. Интересен и поучителен както от гледна точка на качествена литература, така и като философия за живота и хуманизъм. Не мисля, че един млад човек на 17-18 години, би се затруднил се него, само ще бъде обогатен.
„Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд.
И отново произведения, които не са български… Не смятате ли, че в училище трябва да се изучават само български произведения. Толкова много такива отпаднаха. Не се изучават с право. Не мисля, че един „Хари Потър“ може да научи децата ни един ден да уважават страната си и творците, които са писали за нея.
Също така искам да добавя, че „Малкият принц“ се изучава. Не целият, но отказ от него.