Лира Литературно-рекламна Агенция
В „Хеликон-България” в София беше представена книгата на Франческа Ланчини „Без токчета”. Авторката дойде в София за 3 дни, за да представи дебютния си роман. Освен в Италия, творбата е публикувана само в България до момента.
Христина Василева и Емилия Миразчийска от издателство „Скалино” представиха книгата като произведение за света на модата, но главно за съзряването и себеосъзнаването. Действието се развива в Милано, Маями и Барселона. Именно в американския курорт идеята връхлетяла Ланчини. Премиерата започна с литературно четене, в което дамите от издателството прочетоха няколко кратки глави от романа.
Присъстващите забелязаха съвпадението на името на главната героиня с това на българската столица. „Зарадвах се, когато разбрах, че София означава мъдрост. Мечтаех си да посетя града, докато пишех. Радостна съм, че книгата е преведена на български”, сподели авторката.
Ланчини разказа и кратка история на своето произведение. То е започнато като разказ, но впоследствие прераства в роман. „Бях на интервю във вестник „Corriere della Sera”. Те са част от голяма издателска компания. Оставих ръкописа си там и след няколко дни, литературният агент, който работи там, ми се обади и ми каза, че много му харесва историята и ще помогне тя да бъде публикувана”.
Ланчини сподели още, че и преди е имала интерес, свързан с писането. Тя е писала стихотворения и разкази, които обаче определя като наивни и детински. Бившият модел допълни, че много е чела за творческото писане.Тя обясни, че в „Без токчета” има биографични елементи, но нещата, които се случват на главната героиня, не са се случвали на нея. Светът на модата обаче е точно такъв, подчерта тя. Ланчини допълни, че се е опитала да създаде ефекта на „Спасителят в ръжта” и младия Холдън. Идеята за себеосъзнаването е идентична.
Запитана дали в света на модата са й сърдити, защото е публикувала подобна творба, писателката отговори: „О, те не четат книги. Най-много да разгърнат списание „Вог”. Но не е ли свързано със сватби, дрехи или мебели, няма начин”.
Ланчини коментира, че в Италия също е трудно човек да се издържа само от писане. „За Умберто Еко може би е възможен този вариант. Но е много трудно. Почти всички писатели са журналисти или преподаватели”. Тя заяви, че се определя като „човек, който пише” и избягва термина „писател”. За любими свои автори посочи Дон Делило, Филип Рот, Франсис Скот Фицджералд, Труман Капоти и Пол Остър. От италианските писатели, тя препоръча Алберто Абразино, Клаудио Магрис и Гуидо Джеронети. Любимата й детска книга е „Алиса в страната на чудесата”.
За бъдещите си планове, свързани с писането, Франческа Ланчини каза следното: „Почти съм завършила втория си роман. Той се разказва за семейство от жени, които произвеждат и продават оръжие в цял свят. Те са от Бреша, моя роден град. Жанрът е трагикомедия. Книгата ще излезе в Италия догодина. Бих се радвала да бъде публикувана и в България”.
Ланчини отправи и призив към читателите: „Освен в екстремни случаи, щастието е избор. Трябва да разберем какво ни кара да се чувстваме добре и да сме спокойни”.
Фото: Божидар Петков
Свързани заглавия
Франческа Ланчини: Семейството е моят литературен ключ, за да разказвам истории
“Без токчета” от Франческа Ланчини (ревю)
„Без токчета“ тук
