Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Удоволствие е да се види как една жена употребява интелекта си. Знаем как тя може да използва тялото си, а целостта обикновено е за сметка ту на едно, ту на друго.
Романът “Без токчета” стъпва смело на подиума на женската суета и я превръща в литература, крачейки обиграно, дръзко и елегантно.
Да пише за мода днес може всеки. Това обикновено е един гримиран със суперлативи пиар, в цветове – преобладаващо жълто и розово. Но да свалиш от пиедестала образ, който индустрията налага , значи да го превърнеш в несъвършен, чувствителен и мислещ, да му дадеш човещина.
Франческа Ланчини прави точно това – изправя пред огледалото кривата ни представа за жената – модел, а с това и собствените ни проекции – да бъдем такива, да се учим да позираме.
Няма нужда. Това е посланието на сваления дрескод “без токчета”. Не принизяване, а оголване на същността демонстрира целия път на героинята й – от Милано през Маями до Барселона. Той е и път навътре, осеян с трънливи спомени за двама мъже, с горчива ирония към непоклатимото италианско семейство, с великолепни цитати на книги и автори, въобще с целия живот, пред който трябва да дефилира една млада жена.
Преди честно да каже на края ”само да знаех откъде да започна”.
“Без токчета” от Франческа Ланчини тук
