Лира Литературно-рекламна Агенция
Сири Хуствет е родена в Нортфилд, Минесота, през 1955 г. Омъжена е за писателя Пол Остър. Публикувала е 5 романа и множество книги с поезия, есета и документална литература. Тя споделя, че по време на интервю остава с чувството, че не бива напълно разбрана. Въпреки това писателката отговаря на въпросите на „Гардиън”.
_________________________
Как започнахте да пишете?
– В една лятна нощ в Рейкявик, когато бях 13-годишна и четях „Дейвид Копърфийлд”, си спомням как се разхождах около прозореца и гледах града – беше тихо, вероятно един часа през нощта. Помислих си: „Ако това са романите, точно това бих искала да правя”.
Кое беше първото Ви постижение?
– Пишех стихове от дълги години, но повечето не ги харесвах. Когато бях на 23, написах едно, което харесах, изпратих го в Paris Review – най-великото издание, за което можех да помисля, и то го публикува. Никой друг момент в литературния ми живот не успя да наподоби този.
Често пишете за наука в романите си. Трябва ли литературата да прави повече усилия, за да бъде разбрана науката?
– Дълбоко вярвам, че разговорите за наука могат да доведат до нов начин на мислене. Откакто написах „Треперещата жена: История на моите нерви” (The Shaking Woman: A History of My Nerves), непрекъснато ме канят на конференции на невролози и психоаналитици. Един приятел невролог беше попитан защо кани писателка за лектор и той отговори така: „Ами Сири е като мая, тя кара нещата да втасват”. Много съм щастлива да бъда мая.
Кой е най-големият мит за писането на книги?
– Има мит за контрола. Че писателите са под контрол на редакторския процес, правейки изреченията по-добри, режейки параграфи. Но словоизлиянията имат малко общо с контрола или манипулацията.
Коя песен може да бъде определена като саундтракът на живота Ви?
– Пасионатата на Бах „Св. Матей”.
Коя е най-голямата заплаха за литературата?
– Това, че тя се превръща в силно феминизирана. Много повече жени, отколкото мъже, четат художествена литература и заради това романите станаха по-скоро маргинализирани, отколкото сериозни текстове. Въпреки това аз съм оптимист, че ще успеем да накараме много хора да осъзнаят, че страдат от предразсъдъци, които лесно могат да се коригират.
Четете ли ревютата за книгите Ви?
– Не. Но чувам за тях. Издателите се чувстват длъжни да те уведомяват за тях, когато отидеш на вечеря с много хора и всички те гледат с вперени очи.
Коя е най-голямата Ви амбиция?
– Всеки път, когато завърша книга, казвам на имагинерния бог, в който не вярвам: „Моля те, нека да напиша още една”.
Книгите на Сири Хуствет тук
