Начало / Интервюта / Слав Петков, автор на „Ce soir, la dentelle…”: Яна Язова има много специално място в сърцето ми

Слав Петков, автор на „Ce soir, la dentelle…”: Яна Язова има много специално място в сърцето ми

Преди няколко месеца на книжния пазар във Франция се появи книгата „Ce soir, la dentelle…” („Тази вечер, дантелата…“). Неин автор е Слав Петков. „Ce soir, la dentelle…” е посветена на Яна Язова.
Петков е роден в Пловдив през 1986 г. Живее в България. Преподава френски в СУ „Св. Климент Охридски”.
––––––––––––––––––––––-

Издателство „Chiado Editeur” издаде тази пролет книгата Ви  „Ce soir, la dentelle…”. Роден сте в България, а пишете на френски език. Защо?
– Мисля, че всяка творба се ражда на даден език. „Тази вечер, дантелата…“ се появи на белия свят със своите красиви одежди от френски думи. В този ред на мисли, писателят не прави избор. Той просто оформя вдъхновението си. Впрочем някои от фрагментите си избраха българската приказна красота, други – английската блестяща яснота.
Пиша отдавна на френски език. Участвах много пъти в PJEF – Prix du jeune écrivain francophone (Награда за млад франкофонски писател), с кратки разкази, които стигаха и до финала на конкурса. Така започнах. Постепенно реших да работя по нещо по-мащабно.

Какви са отзивите след публикуването на книгата?
– Към момента имам няколко положителни отзива от мои преподаватели; за съжаление, книгата ми не се разпространява в България. През октомври 2012 г., в Българския културен център в Париж, ако всичко върви по план, ще се състои официалното представяне. Надявам се, че ще привлека повече внимание след това събитие. Като цяло, оценявам книгата си като дълбоко интелектуално творение; определено не е криминален роман, и въпреки че е около 60 страници, трябва да се чете бавно. По един фрагмент на ден.

 „Ce soir, la dentelle…” ще бъде ли преведена на български? Може ли да я представите?
– Засега не планирам превод на български. Няма как да се получи просто. Голяма част от текстовете, въпреки че са чиста проза, са написани в рима; следвах определен ритъм.  Трудно би се получил същият ефект на български, който следва изцяло друга логика по отношение на форма и звук.
„Тази вечер, дантелата…“ е книга, в която се опитах да вплета моменти на страдание в светлина, да съчетая отчаяние и свята надежда, да покажа, че макар и след време, истините ни посещават и че те са безпощадни. Във всеки един фрагмент има по капка от света, в който живеем. И стъпка по стъпка, читателят е поканен да открие и сподели своята собствена вечер с дантелена душа, за която си струва да се живее…

Книгата Ви е посветена на Яна Язова. С какво Ви впечатли творчеството на трагично загиналата писателка?
– Яна Язова има много специално място в сърцето ми. Като всеки нормален млад пишещ човек аз търсех дълго време ориентири в литературата, а и в изкуството, най-общо казано. Четях това, което ми предлагат в училище, старателно и внимателно. Но нито един автор не беше ме вдъхновявал както това стори Яна, по кривата алея на розите, през мечти, кошмари и вълнения. Повярвайте, рядко се случват подобни духовни срещи, но се случват. Понякога човек трябва да си отвори по-широко очите. Или да ги затвори силно – зависи от средата, в която е.

 Къде е по-силна Язова – в поезията или в прозата?
– Първата творба на Яна Язова, която прочетох, беше „Александър Македонски“. Съвсем случайно попаднах на нея, в една книжарница. Бях много приятно изненадан още след първите няколко страници и бързо се впуснах в приключенията на този велик човек, описани така прекрасно от Яна Язова. По-късно се запознах с поезията й, която буквално ме плени. Четейки я, човек се чувства на границата между сън /мечта и реалност; понякога се губи, но винаги се завръща, макар и привидно да няма път.
Според мен не би трябвало да се сравняват поезия и проза по принцип, тъй като става въпрос за две отделни литературни вселени. Това е още по-валидно по отношение на Яна Язова. Стиховете й са чувствени, понякога изпълнени с надежда или чисто и просто – сън, докато прозата й е предимно историческа и е много ценно това, че не е била докосната от нито един режим.

Защо според Вас Язова не се изучава нито в средното училище, нито в университета?
– За съжаление, все още университетските среди в България биват управлявани предимно от хора, които са били тясно свързани с Държавна сигурност. Знаете как се е ставало университетски преподавател само преди 25 години например. Тези хора са още на линия, по-силни от когато и да било, готови да бранят заветите, над които така настървено са се клели. Тук-там се появяват искрици, които се опитват да предизвикат живителен пожар и да прочистят университетите, но за съжаление искрицата си е искрица, тя свети, но в някое малко ъгълче, а светлината й е като благословия – тиха, нежна. В България учебниците се пишат от университетски преподаватели, затова и качеството им спрямо нуждите на учениците е по-скоро съмнително. Всеки е чел поне веднъж в живота си по някой бисер, блеснал в учебник, изпод гениалното перо на велик „мислител“, който дори не е стъпил в училище след завършването си. Същите тези „величия“ се стараят обикновено да си отгледат достойно поколение, което да продължи с омразата и отхвърлянето на истински стойностното и интересното.
И как мислите, дали палачът би написал със златни букви името на когото и да е осъден на смърт? Не мисля. И въпреки всичко, не губя надежда. Непоправим оптимист съм. Един ден вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Още не е време.

Има ли възможност нейното литературно наследство да стане по-разпознаваемо?
– Тази година имаше събития за популяризирането на творчеството на Яна Язова – изложба, разговори по различни канали, излизането на книгата ми, предстои литературен конкурс в  Лом… Медиите са тези, които разпространяват информация. За съжаление, ситуацията е такава, че тук медийното пространство е обагрено в жълто, доста агресивно жълто на моменти. Аз писах на всички национални телевизии – единствено от БНТ ми отговориха, че предаването „Денят започва с култура“ проявило интерес към появата на скромната ми творба, но после се разигра един цирк – нещо, което не бях очаквал, и в крайна сметка нищо не се получи. В същото време, изключително посредствени хора, хванати от улицата, получават завидно ефирно време. А което е още по-странно, въпросните приматоподобни имат публика, и то огромна. Не е честно.
Единствено вие и вестник „24 часа“, без абсолютно никакви условия, отбелязахте, че там някъде далеч, нещо красиво се е случило. И в основата му е Яна Язова. Благодаря ви от сърце!

 Работите ли върху нещо ново?
– Да. Работя по два проекта, които ми доставят изключително удоволствие. Съвсем скоро ще ги споделя.

Какво четете? Любимите Ви автори?
– Чета изключително бавно, защото съм чувствителен към всяка една буква. Имам вече шест библиотеки с много внимателно подбрани автори.
Обичам българските класици, препрочитам често Димитър Димов, Димитър Талев, поезията на Дамян Дамянов… За съжаление, не мога да кажа същото за съвременната български проза и поезия – прекалено регионални са, в повечето случаи липсва каквато и да е универсалност. Провинциалното и социалистическото са способни да опропастят, който и да е сюжет.
Напоследък се задълбочих в творчеството на автори като Джейн Ъркхарт, допада ми стилът й особено в „Душата на скулптора“. Естествено, като франкофон наблюдавам какво се случва и на литературния фронт във Франция, а също така и във франкофонските страни. Франкофонската литература (става въпрос за текстове, писани на френски език от автори, за които френският език не е матерен) се развива, поне по мое мнение, доста добре. Още докато бях университета, в магистърската програма „Франкофонски изследвания“ се запознахме с Беса Мюфтю (Bessa Myftiu) – албанка, живееща в Швейцария, и пишеща на френски. Книгата й „Изповеди от изчезналите места“, издадена във Франция, е много забавна и истинска. Горещо я препоръчвам.
Много обичам и творбите на Чарлз Дикенс, Джон Толкин, Роалд Дал… В тях има магия, съгласете се… Опитвам се да чета и оценя и световни „феномени“ като Паулу Коелю, но си признавам, че на моменти самият разказ страшно ми доскучава. Въпрос на вкус.

Кои са най-добрите съвременни френски писатели според Вас?
– Литературата във Франция е на особена почит. Литературният живот ври и кипи, непрекъснато нещо ново се пише и издава. Има много интересни френски автори днес, които омайват читателя, пренасят го през време и пространство. Паскал Киняр, Пиер Мишон, Кристиан Бобен, които също изучавахме в университета, предлагат кратки по обем, но изпълнени с дълбок смисъл, текстове, които заслужават внимание и старание при четенето. Те са може би най-изявените френски автори. Не са чак толкова познати в България, защото творбите им наистина изискват знания, да се стъпи на някакъв солиден пласт култура, който – отново за съжаление – не е наличен за всички тук.

 

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
Млад автор дебютира във Франция с книга, посветена на Яна Язова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …