Начало / Автори / Великият Йохан Волфганг Гьоте

Великият Йохан Волфганг Гьоте

Казват, че преди да издъхне, великият просвещенец казал:“Licht, mehr Licht!“ (Светлина, повече светлина!). Ирониците разказват историята, че всъщност казал: „Nicht, mehr nicht!“ (Не, повече не!).

Вероятността да е казал и двете е огромна, като се имат предвид космополитната му личност, всестранните му интереси и изключително богатият му житейски опит.
Гьоте не е само авторът на „Фауст“, както се опитва да ни убеди закостенялата учебна програма в училище (а и в университета).
Гьоте е мислител, философ, учен, драматург, хуманист, политик и свободен зидар.

Той  е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Именно той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Лично той се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици.
През 1765 г. Гьоте записва юридически науки в Лайпциг, но правото не го влече и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и опити за самоубийство (от тях се освобождава едва чрез романа си „Страданията на младия Вертер”) продължава обучението си в  Страсбург, където се влюбва за пореден път трагично и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми (Буря и натиск). Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.

През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява мъчителна любов и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата.

Идеите на движението Бурни устреми оказват огромно влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата „Прометей” (1774), първоначалният вариант на Фауст – „Прафауст” (1773), първата немска историческа драма „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка” (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман „Страданията на младия Вертер” (1774).

Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици – Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.

Славата му поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят”, „Горски цар”, „Певецът”, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.
Съприкосновението с антична култура оказва положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия по-мъдър и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство.
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст”. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта” (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия” (1823).

Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.

Цитати от Гьоте:
Ако те обичам, това какво те засяга?
Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.
Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.
Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.
Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.
Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.
Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.
Когато двама се карат, виновен е по-умният.
Можеш да научиш само това, което обичаш.
Природата е най-великият творец.
Само просякът е скромен.

Книги от Гьоте тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

RQWIOPWTXBEKXE7QR66SEV4IHE

Поезия по телефона четат във Филаделфия

Горещата телефонна линия помага на болните от Covid-19 Обаждането е безплатно, а топъл глас отсреща …