Начало / Мемоарите на Мирча Елиаде на български

Мемоарите на Мирча Елиаде на български

Знаменитият румънец се е докоснал до ключови за съзнанието и културата на ХХ век теми като: Мефистофел и Андрогина, Вечното завръщане, Ерос и Танатос, Алхимията, Астрологията

 

1933. В Букурещ излиза от печат малък любовен роман с екзотичен сюжет и трагичен край, напомнящ „Мадам Пеперуда” на французина Пиер Лоти и операта на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Заглавието му е „Майтрей”, по името на героинята, младата и красива индийска девойка, в която се влюбва героят европеец. Авторът, МИРЧА ЕЛИАДЕ, възпитаник на Философския факултет в румънската столица, се е завърнал наскоро след тригодишен престой в Индия, страна, в която се е влюбил.

Успехът е шумен, сензационен. Тиражът се изчерпва бързо, следват няколко издания. Младият писател, едва 26-годишният Мирча Елиаде става звезда. По същото време спечелва труден конкурс за асистент в катедрата по логика и метафизика в Букурещкия университет и от този момент – до края на дните си – разделя времето и силите си между изящната словесност и науката. Наистина, удивително е как успява да прави това до смъртта си през 1986, цели 53 години! Работоспособността и самодисциплината му са уникални. Стига до там, че непрекъснато намалява часовете си за сън и почивка, за да може да работи.

Подготовката и ерудицията му удивляват всички още от най-младите му години. Всъщност, още от началните класове и прогимназията, след това и в лицея „Спиру Харет” и като студент, Елиаде е непрекъснато сред книгите – чете, пише, превежда, коментира. Истински „homme de lettre” – / литератор или букв. човек на книгата/, който през целия си живот ще се ръководи от максимата „nulla dies sine linea” / нито ден без ред/. Пише от дете: приказки, разкази, очерци, романи, драми, научно-популярни статии. Още като младеж води рубрики в различни вестници и списания, изнася лекции и беседи, превежда, редактира и рецензира книги за издателства, пише студии, монографии, за да стигне в зряла възраст до монументалните си трудове по история на религиите и до забележителните си фантастични новели и романи.

Продуктивността на Елиаде е впечатляваща, което още през 1934 година предизвиква един критик да я определи като: „неизтощима полиграфия” и да го обвини в „липса на система и стил”. Същият го упрекна в „небрежност на стила”, като подчерта, че в есетата и в научните трудове е много „по-прецизен”, че фразата му там е „по-пластична е елегантна”, докато в романите и новелите не е същата.
Мисля, че трудно можем да се съгласим с тези оценки. На своите критици Елиаде ще отвърне след години със следните думи: „Не знам какво точно се разбира под „добре написана книга”. Аз мисля, че най-важното е какво ни казва една книга, а не толкова как е написана. Нима „несъвършените” на Сервантес, Рабле, Балзак, Достоевски не надживяха времето си…?”

Без съмнение, Мирча Елиаде е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик – при все че някои критици и литературоведи все още не споделят това мнение. Твърде голяма е неговата популярност като културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания – уникални като тематика, динамично изградени, блестящи като стил – му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги той написа на френски и английски след Втората световна война – бяха преведени и публикувани в цял свят, от Чили до Токио, а след 1989 стигнаха и до нас. В тях откриваме невероятно широк диапазон от образи и сюжети от Митологията и Космогонията, религиозните вярвания, идеи и магии от различни култури и епохи. Зачетем ли ги, ще се убедим, че това, все пак, не са строго изградени академични трудове – написани са живо и пластично.

Съхранили са чувството на младия Елиаде при първата му, бих казал, любовна, среща с едно от най- древните учения от Изтока – Йога. Среща, белязала пътя му на учен и писател. Наистина, Мирча Елиаде е протеева личност, трудна за разгадаване, за точно дефиниране. Този знаменит румънец се е докоснал до ключови за съзнанието и културата на ХХ век теми като: Мефистофел и Андрогина, Вечното завръщане, Ерос и Танатос, Алхимията, Астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и все още недостатъчно популярна, за разлика от научните му съчинения, проза. В нея той тръгва от идеята на Кант че: Пространството и Времето не съществуват обективно и препраща героите си в „разчупеното време”, / в един момент, без да разберат, те правят неочакван скок във времето – напред или назад и това променя живота им! /, където събитията, дори и най- баналните, не подлежат на общоприетата житейска логика. В този смисъл прозата му е фантастична /но не научно-фантастична!/, а внушенията – философски проникновени. Бих казал, че новелите и романите му са продължение с други средства на идеите, заложени в първия му и най-известен научен труд „Митът за Вечното завръщане”.

МИРЧА ЕЛИАДЕ /1907 – 1986/ е без съмнение, сред най- четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му.

Неговите забележителни „Спомени”заемат особено място в обемистото му и твърде разностранно творчество. Те са своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистиката на житейската му съдба. „СПОМЕНИ” е всъщност жизнената и философската автобиография на забележителния мислител и ерудит- енциклопедист, духовен учител на няколко поколения. Всички останали негови произведения – научни и литературни – могат да бъдат разгледани в светлината на идеите, преживени и описани в тази изключителна книга, която може да се приеме не само като документ за една епоха, но като неговото духовно завещание…

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

225956_b

„Сицилианецът“ ни показва какво се случва с криминалната проза, когато тя е в ръцете на майстор, който не следва чужди правила, а създава свои

Годината е 1950-а. Събитията в шедьовъра „Кръстникът“ се преплитат с тези в неговия събрат „Сицилианецът“ …