Лира Литературно-рекламна Агенция
Най-чистият лирик в българската поезия – Николай Лилиев, е роден на 26 май 1885 г. Той е автор на:
КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.
Най-известните стихосбирки на поета “Птици в нощта” и “Лунни петна” са образец в българската символистична литература. Лилиев е за нея това, което е Верлен за френската.
Срещата му с Димитър Подвързачов през 1903 г. се оказва катализатор за поетическите му изяви. По това време Николай Попиванов (както е рожденото му име) е дипломиран възпитаник на Търговската гимназия в Свищов и си изкарва хляба като чиновник в старозагорската земеделска банка.
Началото на литературната му дейност го праща през 1905/06 г. да следва литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията „Ново общество“ и „Демократически преглед“.
При завръщането си се запознава се и с Димчо Дебелянов, Владимир Василев и Боян Пенев. Става учител в София. Заедно с Димчо Дебелянов се радва на покровителството на Димитър Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти и художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. „Съвременник“, № 2, под стихотворението „An die Natur“ („Към природата“) за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Георги Бакалов. Когато през 1920 г. Владимир Василев започва да издава сп. „Златорог“, Лилиев му става постоянен сътрудник.
От 1921 г. до септември 1924 г. поетът работи в библиотеките на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. Докато е в чужбина излиза книгата му „Лунни петна“.
След поемата си „Родина“ (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове, но се отдава на драматургия. Като драматург в Народния театър (1934–1960) той превежда огромна част от европейската класическа и съвременна драма: Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Морис Метерлинк („Чудото на Св. Антоний“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“), Хенрик Ибсен („Малкият Ейолф“) и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. поезията на Лилиев е отречена от официозната критика. Избран е за академик (1945); участва активно в изданията на Института за литература при БАН, но повече не написва нито ред поезия. Умира на 6 октомври 1960 г.
Книги от Николай Лилиев тук
Бих искал да разкажа за една случка с Николай Лилиев, не мога да гарантирам, че е вярна, но със сигурност му подхожда. Когато е бил стилист в Народния Театър, една много възрастна жена се обръща към него с думите:
„Г-н Лилиев, ще дадете ли автограф на една възрастна дама?“
Лилиев се оглежда и казва: „Да, госпожо, но къде е възрастната дама?“
Аз самия, въпреки че съм достатъчно възрастен, не съм имал щастието да се срешна с Лилиев. Но, хора, които са го познавали, са ми казвали, че е бил изключително фин човек.