Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден преди 100 години в Лом е родена Люба Ганчева, останала в историята на българската литература с псевдонима Яна Язова. Тя е една от най-драматичните жертви на комунистическия режим – и в творческо отношение, и в житейско. След преврата на 9 септември 1944 г. известната дотогава писателка изчезва от литературната сцена, творчеството й бива пренебрегнато, а самата тя е убита и посмъртно ограбена – изчезват ръкописите на романите й, а злата мълва омаловажава стойността на създаденото от нея.
Откритието на видния филолог проф. Александър Балабанов, който е неин учител, меценат и е безгранично влюбен в нея, е реабилитирана след като Централният държавен архив с голямо закъснение успява да се пребори до достъп до черновите й, а изследователят Петър Величков ги разчита. Така бял свят виждат трилогията й „Балкани“, включваща романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка”, историческият роман „Александър Македонски“, заради който Язова посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция, „Соленият залив”, драмата в стихове „Силян Щърка”, детската книжа „Как Мами учи децата си” .
Големият „грях” на писателката е, че след 1944 г. отказва да слави новата власт. През 1960 г. тя занася ръкописа на романа си „Левски“ в издателство „Народна култура“, което обаче не го издава.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства през 1974 г. Предполага се, че смъртта е настъпила през юли същата година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ – предполага се, че е отровена от Държавна сигурност.
Оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944-1974 г. изчезват. След смъртта й Съюзът на българските писатели назначава комисия, която да проучи архива в жилището й. Вместо това Николай Хайтов самоволно влиза в апартамента заедно с юрисконсулт. Няколко месеца двамата отклоняват опитите на държавния архив да получи ръкописите на Язова. Едва в края на октомври 1974 г. институцията получава остатъците от архива й. Там има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които след 1987 г. те са издадени.
През 1980 г. Хайтов обявява, че е завършил роман за живота на Левски. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Романът на Хайтов така и не излиза.
В „Случаят „Яна Язова”, или възходът на биографията” проф. д-р Инна Пелева пише:
„През 30-те и началото на 40-те години на ХХ век Яна Язова е сред най-популярните имена в националния културен живот. В този период тя е изключително продуктивен автор: прави три стихосбирки („Язове“, 1931; „Бунт“, 1934; „Кръстове“, 1934), публикува два романа („Ана Дюлгерова“, 1936; „Капитан“, 1940), пиеса („Последният езичник“, 1940), ред текстове за деца, пътеписни скици, есета, критически опити, статии. Освен това превежда и върши организационна и редакторска работа за няколко периодични издания.
В онези години творбите й са предмет на многогласно обсъждане – отзиви за тях пишат професионализирани критици като Владимир Василев, Георги Цанев, Йордан Бадев, Петър Динеков.
Въпреки споровете около качествата на произведенията й едно е безспорно – около десетилетие Яна Язова е подчертано осветена фигура от тукашния литературен пейзаж; дори отнякъде нататък във всеки преглед, във всяко обзорно представяне на българската художествена словесност (или поне на местната „женска литературна традиция“) изглежда нормално името й да присъства, да се кажат думи и за нейните текстове.
До Девети септември 1944 г. Този ден слага край на писателската кариера, която е вървяла толкова бързо напред и нагоре. Яна Язова изчезва от публичния живот на страната.
В началото на 80-те години на ХХ век за нея все пак (и от „чуваема“ трибуна) отново се заговаря – Георги Томалевски свидетелства (Бенадов и др. 1982), че Язова е написала роман за Левски и че той познава този текст (изказването всъщност е предупреждение към онзи, който би се опитал да присвои творбата на вече мъртвата авторка). Томалевски подчертава, че издаването на романа (поради ред обстоятелства то би могло да се осъществи, ако бъдат открити черновите на произведението в архива на Язова) би било достойна задача за някой трудолюбив (и търпелив) млад човек, имащ автентичен ангажимент към литературноисторическия труд.
Особеният завет отключва ред перипетии в професионалния път на Петър Величков и (поне в някаква степен) решава посмъртното битие на Яна Язова. Величков (подкрепя го и му помага със съвети Тодор Боров) намира втория машинописен екземпляр на романа, от 1984 г. започва да публикува в периодичния печат откъси от творбата, а през 1987 г. тя е издадена цялата. Изследователят разчита и подготвя за печат също „Бенковски“ (1988) и „Шипка“ (1989) – заедно с „Левски“ двата обемни романа сглобяват трилогията „Балкани“. През 90-те е преиздаден „Капитан“; излиза и „Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ – книгата, подготвена от Цвета Трифонова и Петър Величков, показва значителна извадка от интимната кореспонденция между писателката и критика учен и предизвиква впечатляващ читателски интерес. Вече през новия век до публиката стигат томче с подбрани стихотворения на някога известната поетеса, „Война“ (втората част от късния романов диптих на Язова), дори в две издания историческият роман на писателката „Александър Македонски“ (осем коли от него са отпечатани през 1944 г., но след „революцията“ Петър Атанасов, който се е заел с издаването на книгата, е убит и текстът не напуска архива на писателката, докато е жива), пиесата „Силян Щърка“, романовата дилогия „Соленият залив“ („Голямо и Малко“ и „Война“ тук вече са представени в свързаността си), афоризми на Язова, също книжката за малките „Как мами учи децата си“. Преиздадени са „Ана Дюлгерова“ (в две нови оформления), „Капитан“ (още веднъж), трилогията „Балкани“, „Последният езичник“. Из периодиката се публикуват откъси от по-големи произведения на писателката, стихотворения от началото на литературния й път и нейни творби за деца, спомени за нея.
Днес има национален конкурс „Яна Язова“ (той е за разказ – наградите са съвсем скромни, и се организира от Народно читалище „Постоянство“ в град Лом).“
Книги от и за Яна Язова тук
Не си мръдна пръстчето нито един управляващ, за да се отбележи тази годишнина. А на Министерство на културата му се досвидяха 1000 лева за субсидиране в програмата „Помощ за книгата“ на том с детски творби на Яна Язова, неизлизали никога в книга, печатани преди 1943 г.