Лира Литературно-рекламна Агенция
Във всяка една сфера класиците се превръщат във вдъхновение за бъдещите поколения. Литературата не прави изключение. Сайтът flavorwire.com представя няколко съвременни автори, които продължават делото на класици от миналото.
1. Карън Ръсел и Фланъри О’Конър. Ръсел без съмнение е модерно копие на О’Конър. Всички тези зловещи южно-готически пейзажи и черния хумор не са случайни. Все пак трябва да признаем, че в творчеството на Ръсел има повече сантименталност.
2. Кормак Маккарти и Франц Кафка. На пръв поглед двамата нямат нищо общо, но мотивите, които използват (личностни кризи, безсилие, безкрайно страдание), са еднакви. Книгите им „играят” с едни и същи чувства.
3. Дейвид Седарис и Марк Твен. Макар Джон Стюарт (водещ, комик, автор и актьор – бел. ред.) да е смятан за съвременния Марк Твен, той не е писател в пълния смисъл на думата. Затова избираме Седарис. Седарис използва сатирата по подобие на майстора на хумора и разказа, но не може да го доближи, що се отнася до влияние.
4. Зади Смит и Джейн Остин. Макар стиловете и епохите, в които пишат, да са напълно различни, Смит използва особеното чувство за хумор, криворазбраната гледна точка за света, характерни за Джейн Остин. Самата тя нееднократно е посочвала Остин като своя менторка.
5. Мишел Уелбек и Джордж Байрон. Уелбек, лошото момче на френското писмо, който често е обвиняван, че се опитва да съблазнява интервюиращите го жени, е духовното прераждане на Лорд Байрон – лошото момче на Романтизма, също скандален и арогантен. Все пак, Уелбек има още доста да гони Байрон.
6. Теджу Коул и Джак Керуак. Ако Керуак започваше кариерата си в наши дни, щеше да бъде нещо като Коул. И двамата показват американския опит чрез пътуване, разговори, отражения и консумация. При Коул обаче има расов елемент, който отсъства при Керуак.
7. Джеф Дайър и В. Г. Зебалд. Дайър без съмнение е дълбоко повлиян от Зебалд. Трудовете на двамата могат спокойно да бъдат сбъркани, ако не е чувството на хумор на Дайър.
8. Грейс Криланович и Уилям Бъроуз. Историите на двамата нямат общо, но „The Orange Eats Creeps” де факто си е „Голият обяд”, само че с вампири. По-модерна трансформация не може да се намери.
