Начало / Автори / 200 години от рождението на Александър Херцен

200 години от рождението на Александър Херцен

Днес, 6 април, се навършват 200 години от рождението на руския публицист, писател и революционер Александър Херцен. Той е смятан за пионер на руската политическа емиграция, издател е на първия революционен вестник „Колокол” (1857-1867).

Херцен е роден като незаконен син на богатия руски земевладелец Иван Яковлев и 16-годишната германка Луиза Хааг. Фамилията Херцен е измислена от баща му и идва  от немското Herz – сърце. Заради богатството на семейството си успял да получи добро образование. Събитието, което определя неговата съдба, е потушаването на Декабристкото въстание през 1825 г. и най-вече смъртните присъди на водачите на бунта. Те остават завинаги пример за героизъм, тяхната саможертва според Херцен е сигнал за създаването на първото поколение революционери. Само на 15 години бъдещият писател се зарича да отмъсти за смъртта на Павел Пастел, Сергей Муравьов-Апостол, Пьотр Каховски, Михаил Бестужев-Рюмин, Кондратий Рилеев и да продължи тяхната дейност.

Още като студент в математическия факултет на Московския университет Херцен става лидер на обществото на свободомислещите, което проповядва срещу всякакъв вид насилие и остро критикува порядките в царска Русия. През 1834 г. е скалъпено обвинение срещу него и съмишлениците му, заради което е арестуван и заточен. Оттук до края на живота си Херцен става важна фигура в руския и европейския обществено политически живот.

В журналистическата си работа е известен с псевдонима Искандер. Романът му „Кой е виновен?” е един от първите социално-психологически творби в руската литература. Антикрепостническият патос и жаждата за свобода са неговата запазена марка.

35-годишен Херцен напуска Русия завинаги. Живее в Италия, Франция, Англия. Установява контакт с Гарибалди. Трагедията му започва, когато вижда краха на революцията през 1848-1849 г. и разбира, че човекът е нищо в историята, като събитията се развиват по свои закони, независимо от личната воля.

При престоя си в Лондон купува печатница и издава забранените в Русия Радишчев, Пушкин, Рилеев, Полежаев. Той е първият, който отпечатва „Смъртта на поета” на Лермонтов.

Херцен умира  през 1870 г. в Париж. По-късно тленните му останки са пренесени в Ница. Две години преди това е готов с мемоарите си.

Интересно е, че слез революцията от 1917 г. в московския му дом се настанява новоучреденият Съюз на съветските писатели. Михаил Булгаков го е описал в „Майстора и Маргарита”. Там Есенин е рецитирал стихотворенията си. Всички писатели и поети от този период са свързани с дома на Херцен. От средата на 30-те години на ХХ в. сградата е дадена на литературния институт „Максим Горки”.

Основните му постулати са актуални и днес:

Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен.

Всички религии основават нравствеността си върху покорството, тоест върху доброволното робство.

Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.

Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.

Най-малко егоизъм има у роба.

Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.

Няма по-лошо страдание от това да не вършиш нищо.

Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Shortlist 2021

Български автори на крачка от Европейската награда за литература

Ясни са четирите родни номинации за 2021-а Наградата за литература на Европейския съюз, както е …

Един коментар

  1. „Има въпроси, които вече никой не засяга не защото са били решени, а защото са омръзнали; без да са се уговорили, се съгласяват да ги смятат за непонятни, минали, непредставляващи интерес и не споменават за тях.“ – Херцен