200 години от рождението на Александър Херцен

Днес, 6 април, се навършват 200 години от рождението на руския публицист, писател и революционер Александър Херцен. Той е смятан за пионер на руската политическа емиграция, издател е на първия революционен вестник „Колокол” (1857-1867).

Херцен е роден като незаконен син на богатия руски земевладелец Иван Яковлев и 16-годишната германка Луиза Хааг. Фамилията Херцен е измислена от баща му и идва  от немското Herz – сърце. Заради богатството на семейството си успял да получи добро образование. Събитието, което определя неговата съдба, е потушаването на Декабристкото въстание през 1825 г. и най-вече смъртните присъди на водачите на бунта. Те остават завинаги пример за героизъм, тяхната саможертва според Херцен е сигнал за създаването на първото поколение революционери. Само на 15 години бъдещият писател се зарича да отмъсти за смъртта на Павел Пастел, Сергей Муравьов-Апостол, Пьотр Каховски, Михаил Бестужев-Рюмин, Кондратий Рилеев и да продължи тяхната дейност.

Още като студент в математическия факултет на Московския университет Херцен става лидер на обществото на свободомислещите, което проповядва срещу всякакъв вид насилие и остро критикува порядките в царска Русия. През 1834 г. е скалъпено обвинение срещу него и съмишлениците му, заради което е арестуван и заточен. Оттук до края на живота си Херцен става важна фигура в руския и европейския обществено политически живот.

В журналистическата си работа е известен с псевдонима Искандер. Романът му „Кой е виновен?” е един от първите социално-психологически творби в руската литература. Антикрепостническият патос и жаждата за свобода са неговата запазена марка.

35-годишен Херцен напуска Русия завинаги. Живее в Италия, Франция, Англия. Установява контакт с Гарибалди. Трагедията му започва, когато вижда краха на революцията през 1848-1849 г. и разбира, че човекът е нищо в историята, като събитията се развиват по свои закони, независимо от личната воля.

При престоя си в Лондон купува печатница и издава забранените в Русия Радишчев, Пушкин, Рилеев, Полежаев. Той е първият, който отпечатва „Смъртта на поета” на Лермонтов.

Херцен умира  през 1870 г. в Париж. По-късно тленните му останки са пренесени в Ница. Две години преди това е готов с мемоарите си.

Интересно е, че слез революцията от 1917 г. в московския му дом се настанява новоучреденият Съюз на съветските писатели. Михаил Булгаков го е описал в „Майстора и Маргарита”. Там Есенин е рецитирал стихотворенията си. Всички писатели и поети от този период са свързани с дома на Херцен. От средата на 30-те години на ХХ в. сградата е дадена на литературния институт „Максим Горки”.

Основните му постулати са актуални и днес:

Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен.

Всички религии основават нравствеността си върху покорството, тоест върху доброволното робство.

Една от отличителните характеристики на нашия век се състои в това, че знаем всичко и не правим нищо.

Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.

Най-малко егоизъм има у роба.

Няма мисъл, която да не може да бъде изказана просто и ясно.

Няма по-лошо страдание от това да не вършиш нищо.

Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔